Тихият среднощен гостенин - дъжд

Добро утро! Разхлади ли ви съня дъждът снощи? Прошумя ненадейно в 3 часа, когато се завръщаше от купон големият ми тинейджър вкъщи. А аз бях се събудила, както обикновено става - по някакъв странен вътрешен часовник на майките. Дъждът беше един неочакван гостенин на терасата, държа се прилично, не беше шумен, не намокри прането от морето. И отшумя нанякъде. Днес сутринта няма помен от него, освен един сив, голям облак, който иска нещо да се себеизрази, но още не е решил кога и как. Септември си е септември - месец с "р", та било то и любимото ми за слушане френско "р"! От септември до април ще е хладината в различни нюанси и сила.

Днес е вторник, а той малко обира от припряното на понеделника /който иска всичко, ако може да свърши за един ден/. Вторник е разсъдлив, отсява и подрежда. Симпатяга с една дума. Вторите са ми били винаги любимци - те са от моята кръвна група. Днешният ден е за действие, за промяна, за свършване на неща, които сме забравили и оставили настрани. Хубав, благодатен ден, че и разхладителен - а с хладна глава и горещо сърце се вършат най-добрите дела.

Днес може да се носи тъничко сако, още върви и лененото, още няма да изпращаме лятото. То иска от нас да не забравяме за цветовете му и че нищо цветно, пъстро и ярко не е демоде. Напротив - цветовете са коктейл, който можем да си забъркаме - за радост, ведър поглед и усмихнати очи през целия ден!

От вчера пак ми е пред очите розовото като вариант за усмихнат ден и цвят, който изразява щастието и гостоприемството/според индийците/. Вариации много - на розовото, според който както го обича! Сега преди очите ми са розовите ръбчета на облаците, които са много красиви.

Желая ви спорен ден и да отхвърлите много задачи, но да не ви товарят с нови!

Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!

Остатъците от лятото и сянката на смокините

Добро утро на всички! Почивните дни свършиха. Бяха три за късмет и пак по познатите маршрути беше пълно. На морето, на обичайното ни място, нямаше хора в бунгалата, но на плажа беше навалица. Тополите вече ронеха листа над покривите, а смокините правеха най-шарената сянка, която скоро съм виждала. Направо сянка от шарени петна - слънчеви зайчета и тъмни зайчета в красив и хармоничен по своему си хаос. Много красиво, много есенно. Вчера, преди да си тръгнем, духна вятър и цялото пространство сякаш се затрупа в листа. Все едно уморен човек се завива и казва да не го тревожат до другото лято. Беше много интересно - изведнъж вихрушка от листа покри всичко.
Морето вече е хладничко, духа непрекъснато, а остатъците от слънце са великолепни - само те докосват, плъзгат се по теб и не ги усещаш жежко, както в предишните месеци. Великолепно е морето през есента - за укротени мечтания и красива меланхолия. Но още никой от алъш-лериша не се е отказал от сергиите и си е на мястото си. Надява се да изцеди и последната капка от ентусиазма на почиващите към волни жестове и купуване на никому ненужни неща "за спомен". Този хъс на нашенския алъш-вериш заслужава да се изследва от специалисти по маркетинг и родни сърцеведи.
Сполай за откраднатите от лятото три дни - беше красива кражба и продължение на сън, който приключи. Днешният ден е вече коренно различен - делови и стегнат, задачите чакат, подредени в редичка.
Слънцето изгрява полека и ще ни даде още ден милостива топлинка и светлина. Днес може да се стегнем така, че да не се разсейваме в романтики - панталон и риза - и да заминаваме да строим къщата на делника. Предстои хубава седмица, заредена от очакването на 15ти септември /първият учебен ден/, който всяка година за мен си е национален празник.
Светъл и спокоен ден, всичко да свършите навреме и в срок днес и да подредите задачките в правилните им редици!
Спокоен ден!

Публикация №170 в Деня на жилетката днес

Добро утро! Днес е 170тата публикация в блога - показва цифрата, която прилежно се изписва всеки път. Този блог изобщо води интересни статистики.Показва ми, че аудиторията на Синоптичните прогнози се разгръща и на други континенти - Ето моите читатели по държави:

България	138
САЩ	38
Швейцария	8
Франция	6
Сърбия	5
Германия	4
Гърция	3
Руска федерация	3
Испания	2
Обединено кралство	1

Не може да не се радвам на факта. Блогърството е самотно занимание, освен ако не прилети коментар, който да те зарадва и окуражи. Иначе си пишеш във Всемира, защото просто това, което е в теб - не ти дава мира. И усещаш думите си един вид като ехо, повтаряне съвсем наблизо, току под носа ти от вярната машинка - компютъра.

Всеки път се питам, дали да продължа и всеки път се само-окуражавам. Писането е вътрешно себеизразяване...

Днес, преди почивните дни - небето е компактно синьо, обаче със сив оттенък над хълмовете на Стара Загора. Няма облачета, които да регистрираме и изучаваме като вчерашните, които бяха като избродирани. Казват, че времето ще е топло идващите дни, но кой знае?! Вече сме стегнати и за топло и за студено време едновременно. След ризите с навити ръкави днес е ред да възпея жилетката и нейната всепобеждаваща мекота и топлина. Освен това в жилетката винаги има ретро шик, има напомняне за топлината на бабината плетка /дори и да е супермодерно машинно плетена/. Жилетката е направена да загръща, такава е функцията на двете и крила. Хубаво нещо си е и аз много я харесвам като дреха, открай време.

Хващайте най-лекия и, памучен и мек вариант днес и потегляйте в делника, който чака да бъде озарен от мислите и усмивките ви!

Желая спокойни и светли почивни дни, от Синоптичната служба може би ще пътуваме нанякъде, накъдето решим. Или ще пуснем перце и накъдето го отвее вятърът - натам...Имам книги за четене в захлас и изряден фотоапарат за предстоящи разходки с пейзажи.

Сърдечни поздрави!