Сутрешна проповед за думите

Добро утро,мили хора! Днес съм в особено настроение, защото е петък. Смятам да приключа работната седмица точно в този ден и в уречения краен час. Знам че ще е напрегнато, какво всеки петък, но съм окрилена. Красив ден е и това си е то! Казват, че всичко започнато в петък, носи успех, реализира се, сбъдва се, става. Затова ви пожелавам днес да направите нещо, което сте искали, да го започнете дори. Дори и аз се сещам за нещо в личен план. Така де, всичко голямо се реализира с малки крачки. Като написах "реализира" и се сетих за темата тази сутрин - непознатите думи, които влизат в речника ни по неведоми пътища. Но винаги с желанието да ни стреснат и учудят и вдъхновят. Дали е така, с последното-да вдъхновят? При мен не върши работа, лично. От употреба и от безсмислено подмятане из пространството думата "проект" е вече една от възможно най-тъпите за мен. Защото се обезсмисли от безсмислени проекти и чудесата, на които се нагледахме. Да дойде Европа да види Античния форум, улицата към него, по която те хваща клаустрофобия от криви и неравни камъни, цветомузиката вечер в стил концерт на Пайнер, липсващите седалки /над 1000 на брой/, от които хората гледаха грандиозни постановки на камъните на Форума. Спомнете си само Златната Аида на Операта. Ами Дон Жуан на Стефано Пода?! Световна работа! Та "проект" от проекти като този ми е вече сред тъпите думи. Както и "предизвикателство" - Това е голямо предизвикателство за мен /казват разни важни хора/. Ма да бе, кажи си че се вълнуваш, че те е страх дори, че се притесняваш - повече сърца ще докоснеш, отколкото че е предизвикателство. Още думи ли искате....о, много са. Сред последните е "борд" - но не като понятие в мореплаването. Дясно на борд, ляво на борд! Това са посоки, които трябва да следва кораба, ако иска да пристигне невредим. В България чухме за борд като дойде Валутния борд. Шегувам се, разбира се, ний сме умни хора. "Валутният борд е известен още и под името паричен съвет. Механизмът на паричен съвет осигурява намаляване на инфлацията в дадена страна, фискална и бюджетна дисциплина (бюджет, близо до балансирания или с излишъци, или ниски дефицити под 1% от БВП)". Оттогава досега то бордове ли не бяха, то чудеса. Модерна дума, ей. Навсякъде пасва, както се казва. Иначе казано "кьошелия камък" - и на кьоше /на ъгъл/ да го сложиш-пак ще пасне. Борд е това, не е шега работа.Колкото по-неразбираемо, толкова по-добре за народа. О, много са любимите ми думи, които навлязоха в речника ни, разцъфнал в демокрацията до безбрежност. Много думи, малко смисъл, малкоооо...Когато чуя смислена реч напоследък, се стряскам, иде ми да викам Ура и да ръкопляскам. Толкова малко хора говорят простичко и смислено. СМИСЛЕНО. За емоцията да не говорим, тя не е присъща на всички, няма как. Но така се усеща и бързо се прегръща, така бързо! Посланието ми днес е - бъдете внимателни с думите и честни към тях. Не ги употребявайте бездушно и се скривайте зад тях с действията си, които са различни. Бъдете мили към думите български, все пак народът ни е Благословен със собствена азбука, а това значи - със собствено и смело мислене! Спокойни почивни дни! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж, която днес ще се облече добре, защото снощи измръзна от хлад.

Сутрешно за модерните джаджи на века

Добро утро! Буквите се върнаха, даже още снощи си бяха на мястото и ми стана интересно. Не знам, къде се бяха запилели вчера сутринта. Може би по някой абитуриентски купон и те. Пили и танцували до сутринта. Не знам.Но както изчезнаха, така се и появиха. Чудна работа са тези техники. Вървят напред и се развиват стремглаво. Всеки ден и час излизат нови модели телефони, компютри, всякакви такива работи. Няма да забравя първия си така наречен мобилен телефон. Преди има-няма 10-12 години да речем. Представляваше един Мобифон, половин килограм, огромен, като радиостанция. Тежък - орехи да разбиваш с него направо. Звъни, та ще вдигне Вселената на крак. Беше просто потресаваща техника, наистина мисля че си беше с такова заглавие - Мобифон. Не знам на коя мрежа и оператор. Тогава нямаше такива много. За да го имам писах "докладна" в стихове, защото ръководителите ми бяха сметнали че нямам нужда от такова устройство. Ми как да нямам нужда, си мисля - и тогава, и сега. Хубавият телефон прави и снимки, когато ти потрябва, прави и видео, когато се наложи бързо...Вече е като оръдие на труда, не е екстра. Все едно химикалка. Така си е. Истински ме радват последните достижения. Ето, преди време Живето вкара в телефона адреса, на който трябваше да ме закара в София и...кара си колата, телефонът говори-завий наляво, надясно, карай направо. Само да знаеш, къде отиваш де. Защото аз го обърках - и момчето и телефона, но бързо променихме заданието и пак стигнахме, където трябва. Младите затова искат всичко последно и най-ново и най-модно. То си е тяхното верую, полага се по куверта на днешното време. Но! - и се плаща, струва пари. Които първо трябва да се заработят. Това го научават извън училище, а трябва по-рано да е. Колкото по-рано го научат, толкова по-добре. Сега ви оставям с пожеланието за светъл и слънчев ден, много добри дела да свършите и радост в сърцето да има! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Слово за помощта, която винаги е безценна

Добро утро! Да ви кажа, хич не знам за какво да пиша тази сутрин. Може би за хладинката, която полъхна от снощи. И е приятно едно такова. За гъмжащия от абитуриенти и родители център на Стара Загора по тези дни. За сенната хрема,която ме пипна и налегна яко. И тази година и пак няма отърване, ей. Темите за разнообразни тези дни, препускат, изпреварват се една друга,прескачат се презглава направо. Не мога да се осъзная, колко бързо и главозамайващо тече това време и само по снимките познавам, че е отминало и минава. Все ми се струва, че съм си една и съща-вътрешно. Ама не е така. Вчера си и ви пожелах спокойствие и наистина имах цели 30 минути безцелно седене на пейката в обедната почивка и наслаждение на околния пейзаж. Преди 6 години е било, на първия йога-лагер, лежах в зелената трева и за първи път в живота си се чувствах лека и безпричинно щастлива. Безпричинно-без причина, така - просто, леко, въздушно. Уникално усещане, което също остана много ясен спомен. Много ясен. Като че ли мога да протегна ръка и да го докосна. Всеки път, когато си помисля за това. Нямам време да проуча и да ви докладвам за филмите, които съм си набелязала да гледам на Златната липа. Със сигурност засега е един - и той е Урок, български. За другите ще се поинтересувам малко повече. И ще ви пиша непременно. Тези дни са ми изпълнение с радост, грижа, благодарност, обич, споделяне - все хубави неща. И тази вечер също. Комитетът по отглеждането на бате Радо и детето Жени ще бъде събран от моя милост и ще бъде почерпен за здравето им. Толкова много са ми помагали приятели отбрани, че не мога да не ги прегърна всяка една по много и силно. Помощта никога не се забравя. Много по-ценна е от парите, да знаете. Да помогнеш на човек, да му дариш от времето и силите си в момент на нужда... Не се забравя, не. Винаги когато можете, помагайте. С каквото можете. И най-дребният жест се помни, да знаете. Особено пък, когато се отглеждат деца. Наистина е трудно и един човек на едно дете не стига - казват съседите ни турци в Кърджали. Когато се появи дете в тяхната къща, всички заедно го отглежда. Тя е къща огромна и принаснаждана и мисля че в нея са 3 семейства, поне. За отглеждането на дете само родителите не стигат и е добре то да расте сред много хора. За детето е добре, да не става Дивака Петкан. И без това самотата дебне отвсякъде в този свят на възрастните. Сега ви желая лек и усмихнат ден и непременно да сте позитивни и усмихнати! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!