ЧРД, Августа Верейска, драга моя!

Добро утро! Мислех си, че е петък днес. Иска ми се. Най-накрая, след голямото разчистване и дребни доизчиствания да се пльосна на дивана с Дневника на Мая в ръка и да не мръдна оттам и двата почивни дни. Иска ми се, но едва ли ще стане. Със сигурност ще има една напоителна събота предиобяд с разходки из любими магазини и кафе с фреш от малини на Дръмс - би трябвало още да има от този фреш. Знаех си, почне ли работата и времето ми за книги драстично намалява. Ако стоях будна до късно може би можеше и да има време, но съм поспалива. Вчера след ходенето и връщане от столицата, се отразях в сън преди 22 часа. Такъв сън, все едно падаш на дъното на кладенец, на долната земя - дълбок. Странно, но не беше безпаметен. Сънувах, че и помня кого и какво. Та така, поспалана съм аз една такава. Срещу прозореца на квартирата ми в София в студентските години беше блока и стаята на Димитри Иванов. Той работеше до много късно нощем. Така са свръх-умните. А "полуумните", както мило казва г-жа Ранчева /и за мен/ си лягат рано-рано. Ето какъв плавен преход направих към днешния ден, който е рожден ден на г-жа Ранчева, позната и като Леда Веселинова, Августа Верейска - от страниците на единствения всекидневник в наше село "Старозагорски новини". Достолепната госпожа Роси Ранчева е уникалната брошка на този град. Добре, че градът знае, че я има и я слага отвреме навреме да се изфука с нея. Тя е неговото доказателство, че е бил жив, жизнен,пълен с живот и с култура. Че е бил кипящ, бохемски, разточителен на страсти, любови, връзки, вино и жени, истински мъже, казани думи, изпети песни...Да, градът си пази Роси Ранчева, защото тя му напомня, че е бил по-добър и по-красив духовно. Бил е. Сега е друг. Тя и такъв си го обича, но непримиримо. Благодаря на Роската, че пише за културата все още мърдаща в наше село. Ако и нямаше кой да пише и да ходи по театър и опера, щяхме да прегръщаме телевизорите вкъщи, че ни носят световните сцени - само те. Благодаря и, че задава въпроси на пресконференциите за култура, а и на другите. Иначе те протичат по стандартния начин - касетофони отпред и камери, начало, запис и край, Благодаря ви за огромното внимание, с което правите запис. Росче, ЧРД! Днес Атака в твоя чест организира предизборен концерт на Йосив Кобзон и Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия на площада пред Общината.И цял един младежки фестивал Различният поглед започва днес за рождения ти ден. Обаче ти вземи се спри на рождения си ден от тичане и отразяване на събития и да почерпиш дълго и напоително другарите! Да си спомним старите времена и да полеем сегашното лутане и подскоци на едно място, че да държим мускулите на културата що годе развити. Между другото на тези сбирки се раждат такива устни фейлетони от действителността днес и сега, че вече тритомник сме напълнили. Време е устното творчество да премине в книжовно тяло. Жоро Янев и Митко Динев имат успешни опити в тази посока. И така, четвъртък е все още. Време за работа, размисли и страсти, за празнуване, за спомняне.... Хубав ден от мен с код червено и да ви върви на късмет! Поздрави от Синоптичната служба!