Приказка за едно интересно ято

Добро утро скъпи мои! Честит ни първи септември, чисто новичък месец, бебето на Есента! Ухае на бебешко, на задевки в сеното, на прохладни вечери и сутрини. Септември е на късите ръкави, които изведнъж стават дълги, на тънките жилетки, топлите цветове, първите жълти листа, на ятата, които поемат на път. Днес в Операта си пристига музикантското ято. Цяла седмица бяхме сиротни без него – една сал администрация, без музика. Чуваше се самотно от време на време пиано и Деси идваше да пее, скоро тя ще е разкошна Травиата, уверена съм. За година и малко повече ги заобичах тези, оперните хора. Може да се каже дори-всичките. Преди 90 години хората на Стара Загора направили своята Опера на гола поляна, както винаги става, когато искаш нещо много силно. На гола поляна означава без сграда, администрации, директори….Опера от сърцати хора, от тази порода, дето вече я няма. Повечето от тях – учители, по музика и по разни други работи. Просветени и просветлени от новия език, който могат да четат – нотите. Стара Загора е благословена, че има Опера. Не знам докога, защото сега сграда има, но музикантите се стопяват…Докогато. Може да си избирате да минавате покрай нея от тази страна /към Руски и паркинга/, където репетира оркестъра. Има и пейки точно до прозорците, ще си слушате, колкото искате. Хубаво е и малко тъжно. Огромният салон се пълни трудно. У хората изчезна обичта и подкрепата към това, което имат, към тези, които са тук. иИ замечтаха все за други, световни звезди, световни съзвездия…Няма лошо и аз също го искам. Но и обичам тези, които са тук и творят тук. Като детска учителка бих ги броила всяка сутрин, защото ме е страх, че някой пак ще напусне и поеме към столицата и света. Защото той или тя ще е с инструмент в ръката или в гърлото си. А те са много ценни и са на изчезване днес. Ако я няма операта ни, ще е тихо и празно. Общината няма да дава издръжка на някакви си цигу-мигу, ще кани състави, те ще идват и ще си отиват. Пак става. Но градът няма да има Опера, ще има СДК /Старозагорски дворец на културата/. А аз не искам така. Искам Марианка да прави печени пилета от стиропор и корони и мечове за сцената. Здравко да дирижира с вратовръзка на бели овчици и една само-черна. Сашо Марулев да поздрави с глас на бас,Жоро Динев да ми се усмихне с всички трапчинки. Иван Кабамитов да ми каже, как расте дъщеричката му. Елена Баръмова да слезе царствено по стълбите….И така нататък и още много. Добре са ми дошли днес и успешно начало на новия сезон, заповядайте в петък на представление на Форума! Дрескодът днес ще е червено и роклесто, че ме чака изява. Желая ви усмихнат и слънчев ден и нека бъде Музика! Поздрави от Синоптичната служба!