Писмо до Дядо Коледа №7

Мили Дядо Коледа, днес е рожденият ден на Детето Жени. Нека да е здрава, да е все така красива, умна и уравновесена, къщовна и подредена, разумна, борбена. Тя е от мен и не е моя, всичко онова е, което аз не съм. Намира се и надалеч от мен, няма да мога да я прегърна. Но тя е добре там, където е. По това ми прилича - гражданин на света е. В това писмо те моля за всички българи, които са в чужбина - нека да живеят добър живот, да не страдат, да не им е мъчно. То на нас, дето сме тук, ни е мъчно че сме тук, та и на тях ли да е. Нека са реализирани, сити, на топло и усмихнати. Мисля че поне половината тукашна България се крепи на онази - тамошната, отвъдната, задграничната България дето са децата ни и роднините - в чужбина. Да пращат пари да не умират родителите им от глад. Ей това май е най-големият ни внос - парите на тези, които работят навън към родителите и близките им. Болно е дори да го изпиша, но е така. Преди много години моя приятелка ми каза - Какво да правя тук, да държа мама за ръката, докато умира с тези пари, които ги получавам като заплата? По-добре да и пращам от чужбина пари да не е гладна и да се лекува. А приятелката ми е образована и имаше добра работа тук. Няма да продължавам повече, че ще се разплача. И аз искам на мама и тате да купя всичко, което поискам. Искам с мама да идем в Париж, тя отдавна си мечтае да срещне Ален Делон там. Засега не съм я завела и тя казва, че ми прощава. Засега все още не съм. Това изречение ме научиха да казвам в Америка. Като ме питаха - "ходила ли си в Италия?"/примерно/, а аз отговарях - "Не съм". Добрите американци ме поправяха много мило - "Уляна, казва се - Все още не съм". Та и аз все още не съм завела мама в Париж. Но се надявам бате Радо да иде на гости при сестра си в Германия скоро. Не че аз ще му направя този подарък - да е жив и здрав другият им родител, той ги може работите във финансовия свят. Та така, Дядо Коледа, за другата България те моля - дето е навън, нека е добре и успешна! Изглежда орисията ни е такава-да сме като разсадник на хора, които покълват тук, а се разлистват навън. Държава-разсадник. На най-различни растителни видове. За радост на хората в другите държави, дето виреем. Преди години в Америка бях по един проект - бяхме трима българи и от други 4 бивши соц-държави по още 3ма. Всички искаха да са около групата на българите, защото сме били много интересни и забавни хора, където да ходим, искаха да са с нас. Силен ген, това си е то. Дядо Коледа, снощи имаше над 80 деца на сцената на Операта. Танцуващи, красиви, ама красиви деца - очите да ти останат върху тях. Виждала съм и деца в Мюнхен, три-четири класа, водени от госпожите. Няма да се изказвам драстично, всяко дете е умален възрастен и не всички възрастни са красиви, говоря за физическата красота. Но българските деца са много красиви. Ама много. Много силен ген. Нека всички българи по света са добре, да не търпят мъки и унижения и да се трудят достойно. Да имат светли и благословени празници с българска Коледна трапеза. На самолетите, с които някои от тях ще си дойдат у дома - пожелавам спокоен полет и успешно кацане! Както и на автобусите и корабите. На колите. Пътят към дома е най-красивият път на света. И да знаеш, Дядо Коледа, понеже не искам да пререждам малчуганите в желанията им - все пак толкова кукли и влакчета се чакат навсякъде по света, не всички писма съм ги пуснала в пощенската кутия на "Хеликон". Не искам да те тревожа да мислиш и за мен. Може би само малко. Поздрави от Синоптичната служба!