Приложено - и до Небесните служби по закрила

Мили Дядо Коледа, да ти кажа тази сутрин няма нищо да искам от теб, само ти пиша. Не само защото довечера в Операта ще има "Реквием" от Моцарт. Отнесе ме тази музика направо. Има някакво светло вълшебство. Млад човек, който възпява своята смърт, така както е възпявал ликуващия живот.... Напоследък,тези дни, Дядо Коледа,особено се затъжвам за хората, които ги няма до мен, защото са на небето. Коледа е и за живите и за мъртвите. Разбирам, че съм порасла и старея по това, че много хора си заминаха. Не е хубаво, че много от тях - внезапно или бързо и то млади. Ако небесното царство става все по-голямо и все по-богато с тези хора, защото те са повечето наистина разкошни хора. Бих те помолила само да кажеш на когото трябва - повече да ни пазят и наставляват, защото тук останахме само дребно скроените хора и много грешим. Мисля си, че небесната сила трябва двойно повече да ни наставлява и закриля. Но вероятно греша. Горе също е устроена небесна държава и тя също има да се занимава със своите си дела. Едва ли е устроена по правилото да пази и закриля държавата и населението на Земята. Ангелите също се изморяват от работа. А ние им създаваме мнооооооооого работа, Дядо Коледа.Ние, земните хора. Вместо да удоволстваме от всеки един изживян ден. Да ги отпуснем тез сърца. Снощи в Операта имаше много весел концерт. Краката ти сами танцуват и аз, естествено и Даниелка и няколко друг така по-плах народец, рипнахме на последния ред на балкона и се разтанцувахме и размахахме и разпляскахме. А залата седи и гледа представление. Вместо да се радва и весели и танцува. Седи и гледа. Ето това не зависи от ангелите, дето са над нас - да ни накарат повече да се веселим. Не зависи от тях. Умориха се да ни повтарят по различни канали да сме повече благодарни и повече радостни. Станаха много хората, които много обичах и които си отидоха. По Коледа наистина особено много ми примъчнява за тях, както и обикновено всяка събота ми е ревливо. От деня, в който почина баба до този момент всяка събота ми се плаче. Тя беше от единствения вид - баба у дома-който сега не се среща вече повече. Сега бабите работят до последния възможен момент. Пък и са съвременни баби, защото приличат на времето си и те. Нормално. Дядо Коледа, нека са добре там, където са и душите на хората, които ги няма на този свят. На онзи свят, казват, е по-добре. Казват. Коледа идва и за тях. Ще направя вкусни неща за ядене, защото казват, мъртвите идват на трапезата да си похапнат от всичко. Моля те там, ако имаш колега на Оня свят - да занесе подаръци за Коледа и на моите хора там. Всички, които познавах, са чудесни и много ми липсват. Дядо Коледа, помоли там отговорните люде /ти имаш пряка връзка с тях/ да засилят Небесното звено за помощ на поднебесните и повече да ни напътстват и закрилят. Много повече. Тук имам усещането, че ставаме все по-объркани, омотани и безпомощни в ежедневния си живот. И го живеем от ден за ден. Както се казва - гасим пожари с кофи вода всеки ден. Вместо да не ги допускаме изобщо. И така, стана едно странно писмо, но такива сме големите хора - вместо да искаме влакчета и кукли, разни щурави неща искаме и писма пишем. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!