23.04.2015 г.

All that jazz! Да живей

Добро утро, мили приятели! В Операта снощи преживяхме невероятна вечер и вашата Синоптична от радост и гордост и емоция снощи се самонапи, може да се каже - в домашни условия и докато простира,мие чиниите и готви днешната гозба за бате Радо и сие, плюс няколко цигарки, защото душата и хвърчи. Идилия, ви казвам! Така ми се случва рядко и когато съм много хвърчаща. По принцип съм сериозен човек, който се движи близко до земята. Значи, обичам когато участвам в магия. Ма много обичам. Харесва ми да гледам, как хората се преобразяват пред очите ми, как стават необикновени, как се движат по нов начин...Как окръглят очи-като деца пред нещо, което ги смайва. Окръглят като ОХ и АХ! Обичам хората да са увлечени, да харесват това, което правят, да се вживяват. Ценя тези, които имат дарбата да запалват другите и ги увличат в това, което правят и вярват. Дребният бонбон, наречен Златна Михайлова създаде за снощния спектакъл в Операта 60 костюма за 600 лв. Естествено, че няма да ви кажа как. Конкуренцията дебне и ще ни я вземе, ама тя не се дава лесно, а и принципно повече време си е в чужбина-талантливото дете то. За всичките на сцената имаше дреха и визия - прическа, обувки, разни финтифлюшки...До последната минута преди спектакъла се бори да спаси чифт лилави обувки, които казваха-били неспасяеми. Нищо не ставало от тях. Обаче Златна ги реанимира. Светът обърна да направи от нищо нещо. Не нещо, а Неща! От ученичка я знам, каква е талантлива и напориста. Такова шило си остана - за разпробиване на дупки в заспалата материя и съшиването на дупките със златни и сребърни конци в една нова красота. Дори за всяко едно от дечицата, които участваха в песничката от мюзикъла Оливър. Ходя аз с апарата да ги снимам в гримьорните...Едно момиченце с каскетче и опърпъни панталонки излиза насреща ми, оцапали му бузките, готово е, в образ е. Питам го-ти какъв герой си? А то ми отговаря с глас, направо от образа му взет-тъжен един..."Аз съм сираче". Ох, децата са най-великите артисти на света. Как съумяват после да станат сериозни хора, направо не знам. Добре че при мен не се случи, пу - пу - пу! Та Златна, Роминито с хореографията, Жоро с неговата хвърковатост, Маестро Денев...Ах, не мога да не кажа тук, че не познах Оркестъра на Операта. Казвам ви, звук и визия-класа този път! Ако не го мислех, нямаше изобще и въобще да го напиша. Това снощи беше Бродуей ниво, постигнато без техните бюджети /ах, бюджетите на Бродуей!/ Така...Айде сега да отивате на работа или да вземете да спрете да ме четете и да работите, ако вече сте на работа! Синоптичката и тя ще потегля. Желая ви енергичен и положителен ден и много успехи и вътрешни победи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар