Ретро четвъртък и спомен за джентълмените

Добро утро! Такааа, четвъртък е, ясно сиво небе, няма мъгли, но има дъжд...Работната седмица едва почнала и отива към края си тържествено. Ами да, защото утре имаме празничен концерт в Операта по случай 8 май. Ще изпратим седмицата тържествено както се казва. Ще си сложа рокля, ще се направя на хубава, ще слушам хубава музика и ще пия вино в антракта. Роклята не е задължителна в случая, не ме разбирайте грешно. Важното е да си подаря - на себе си, нещо красиво. Какво по-красиво от сама мен?!!!! Хехехехе.

Нещо не е пълен кой знае колко салона за утре. Не знам защо празниците все ги възприемаме като ядене и пиене. Мъжете сигурно са решили утре да заведат жените на ядене в ресторант и да спестят 20 лева за 2 билета за цигу-мигу. Ми то няма лошо и в яденето, но най-добре е да се градира - концерт, ядене и ....третото идва от самосебе си при такава програма. Не бива от яденето да се преминава направо на третото. Затова хората са измислили предястие, основно и десерт. Ако искате пък да ги получите САМО в ресторант - пак може, не възразявам. Както ви се иска. Във всеки случай в Операта ще е много хубав концертът. Подходящ е и за мъже, които да съпровождат дамите си като истински кавалери.

Тук познавам само един от предишната генерация, който целува ръка все още, носи сако и кърпичка в малкия му джоб, ходи с изправен гръб, отваря вратата пред дамите, помага със стола, за да седнат, говори правилен и изискан български език. Само един е и се казва Крум Георгиев. Не че ми е градски, че е от Кърджали, той просто е от.....онова поколение, дето вече го няма. Аз също имам син вкъщи, но за да го науча да е джентълмен, трябваше отдавна да съм му купила сако, вратовръзка и да съм му обяснила как да се държи с дама. А аз му купих една книжка по темата и го оставих да се самообразова. Как да има джентълмени сега, като и майките им такива едни....!

Ако искате да си спомните Стара Загора на джентълмените и духа, може тази вечер да наминете към Кукления театър 6 март - четвъртък 

18:00 ч. "Споменъ за моитѣ деца" - поетическа вечеръ съ кратъкъ филмъ за голѣмитѣ поети отъ миналото на Стара Загора
Подкрепа на Инициативата „Музей литературна Стара Загора” (сцена Куклен театър - Стара Загора, Вход СВОБОДЕН!)
Музеят Литературна Стара Загора имаше своето място - и то беше на ъгъла до 6то Училище, в бившето Бюро по труда, но просто общинската власт се направи че не чува за това предложение и намести администрация вътре. Сега кампаниите няма да направят нищо повече, освен да раздвижат спомена. На този етап поне....
Така, днес в размислите си стил ретро ще се опитам да ударя един ретро вид, ама не знам дали ще ми се отдаде - имам там  едно сакце подходящо и ще висна герданче като истинска дама.
Пожелавам ви един смислен, крилат, необикновен ден!
Поздрави от Синоптичната служба!

Оранжевото на срядата

Добро утро, скъпи приятели! Снощи дъждът беше поспрял. В града ухаеше на свежо за пръв път от доста време - на къпано с бебешки сапун. Сега като си мисля, почти съм убедена, че в чужбина мият улиците с препарати някакви. Та е толкова чисто, че чак ухае на душ-гел с аромат според фантазията ви. Зимен, напоителен дъжд се стеле и тази сутрин. Аз си имам временно красив чадър с къдрички покрая, с който вървя гордо. Красивият чадър си е една прекрасна вещ, стига да не го забравя човек насам-натам, както обикновено правя  и затова обикновено ходя с някакви никакви едни такива на външен вид чадъри.
С нетърпение чакам какво ще ми донесе днешния ден? От 1 март насам всеки ден ми се случва по нещо особено красиво. Интересно, толкова красиво дори, че искам някак си ревниво да го запазя за себе си. Простете, но не мога да го споделя /въпреки че няма намесен мъж, например/. Днес си пиша прогнозата и се усмихвам на идващата изненада. Представям си червените ябълки, които ще мина да си купя, преди да стигна до Операта за началото на работния ден. Текстът на "Веселата вдовица", който ще трябва да редактирам като кратка приказка, че скоро идва премиерата. Обедното кафе с моите кокошчици-дружчици от йогата... Бретонът на Албенката в стил 60те години и особения, пък извънредно готин цвят на косата и. Живчето, като се усмихва на 120%...Ами усмивката на Таня Калчева, която днес е рожденичка?! Няма друга такава усмивка в града, просто не познавам такива трапчинки и такава топла искреност. И като си говорим по телефона, усещам усмивката и-точно пред очите ми.
За следобеда ще има други разни занимания - обществени и лични, не съм ги подредила още в редичка, рано ми е. Събуждам се с кафето Матина на Лавацца и пак трудно става - дъждецът е виновен, няма кой да е друг...
Днес дрескодът ще е оранжево - значи нещо непременно в този цвят, макар и петънце от него. Аз имам жилетка, която след като я купих, видях че е с мъжко закопчаване. Така ги правя нещата аз - бързи, смели, сръчни.Обаче пък със сърце! Хубав ден от мен и прекрасно настроение, въпреки мъглявините и дъжда!

Вторник на новия месец - началото

Добро утро!Просто не е истина, че ще се ходи на работа - така вали мъркащо, така е мрачно, Радо не е първа смяна на училище /че да се надигна по-бързо като съвестна майка/, така ми е размазано от нищоправене цели 3 дни, че и кафето засега не помага. Очаквам да се разсъня с прогнозата, за да мога да поема към работното си място.
Бяха чудесни три почивни дни. Моят месец започна повече от добре. Запознах се на живо с прикрасен нов човек в живота ми, свърших малко служебна работа /но приятна, свързана с писане/, пописах и редактирах дописки, пих кафе с Таня от Лафка /макар/ в новия топличък вътре и приятен общински пазар, чистих и готвих /няма как, но пък ми спореше и с по-малко нежелание беше този път!/, снощи ходих на йога...Лежерна работа ви казвам.
Днес първият работен ден, разбира се, ще се завърти бавно и мудно след толкова релакс. Но ще се завърти, няма къде да иде. Хубавото е, че съм си избрала интересна професия /макар и нископлатена в провинциални условия/. Ден с ден не си приличат. Не знам откъде ми хрумна рязко да завия към журналистиката в последната година от гимназията, след като от 3 клас до последния съм искала да стана "най-добрата учителка по литература". Дори преподавах вкъщи на всички останали, наредени на столчета. Поправях писмени работи, правехме заедно планове на уроци и такива разни...Когато изненадващо за всички, ме приеха от раз, мама каза "Не знам какъв журналист ще стане от теб, но училището загуби един чудесен учител". А мама знае, тя беше учителка по литература, а тате - по физическо възпитание и спорт.
И така, завоят ми към журналистиката ме отвя и после и към ПРа и работа, която е интересна. Всеки ден. Даже понякога идва в повече интересна. И в повече това, че всички наоколо разбират от нея и дават съвети и мнения.
И така, скъпи мои, тази седмица пак ще бъде необикновена - към края дамите имат празник и може кавалерите да помислят за подаръченце. Нищо не сгрява така сърцето на една жена, колкото внезапния подарък. А една измъчена китка, изтръгната сред безброй пазаруващи китки мъже, които се тъпчат на сергиите за цветя точно и само в този ден - не ми е интересна. На мен лично.
Хайде стягайте шарените дрехи, много цветни днес, че е толкова сиво навън и отивайте да се трудите! Поздрави от Синоптичната служба!