"...хора и улици, град като град"

Добро утро! След този почивен ден по средата на седмицата съвсем се обърка летоброенето ми и сега сякаш понеделник. А аз съм почивала събота и неделя. Да, ама не. Справката сочи, че както се полага на един Гергьовден /самостоятелен и без прилежащи други почивни дни наоколо/ ударих едно празнично мотаене с консумация на прилежащите към часовите пояси храни и напитки /никакви агнета, никакви такива зверства/. Изобщо кеф. Открих сезона на босите крака, сандалите и късия ръкав. Голяма радост е за мене да съм боса-особено по морския пясък и по зелена трева. Хубаво усещане е. Сега идва замисъл за едно поотслбване, ако може така да се каже и заръча на Вселената. Друг въпрос е дали ще може да се извоюва с глад и воля. Това е съвсем друго. Там не съм сигурна, само че ще се постарая. Градът е много красив тези дни. Минавайки пешком през различни улици и зони, се разнасят различни ухания на пролетни дървета и храсти. Шарен е, населен е гъсто с кафепиячи, щъкат много младежи. Те променят изцяло физиономията му, сега ми се струва доста подмладен, навсякъде, по много млади хора...Дали така ми се струва от възрастта, която се отдалечава от младостта,дали от нещо друго. Не зная, но сякаш само млади хора виждам навсякъде. Дори сакралните две пейки в Градската градина, населени с шумно спорещи пенсионери, сякаш ги няма на мястото си. Тоест пенсионерите ги няма, нещо се изгубиха. Винаги съм ги виждала там, а като дойдох в този град, в близост до тях се разполагаше фотограф със старинен фотоапарат на статив и разпъващ се ръкав-хармоника, в който си пъхваше главата, гледа оттам обектите за снимане и прави снимки с чудното Щрак. Преди сякаш беше един романтично-артистично отвеян град, а сега е млад, спортен и динамичен. Може би прилича на градоначалниците си-и самият град? Напоследък ми минава и тази мисъл. Днес освен че е четвъртък, смятам да се наградя с една йога за достойно изминалия почивен ден и успешно начало на реализацията за поотслабването. /не че не можеше без сутрешното кексче, ама честно, не се замислих, като си резнах/. Желая ви хубави мисли и реализирани добри дела за себе си и за другите. Спорен четвъртък и Поздрави от Синоптичната служба!

"къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък..."

Добро утро, добро утро! Значи такаааа...Снощи уважихме премиерата на Вики, абитуриентка в 4 клас в Шесто основно училище и млад талант от Детската театрална школа към Кукления театър. После направихме с Вики импровизирано интервю на бира /възрастните/ и сок /тя/ относно ролята и, посланието на пиесата и бъдещите и творчески планове. Напоследък се случи, че втори път гледам пиеси с деца-артисти. И ми е хубаво и заредено след това. А по време на зрителстването ми, пък се смея и радвам на воля-досущ като връстник на артистите. Снощи само подхванахме темата Защо тези наши разкошни, артистични деца стават такива безлични възрастни хора? Като деца всяко има своята уникална физиономия, като пораснат - са просто маса лица. Наблюденията и след снощната премиера сочат следното: - Децата са разделени в 2 възрастови групи - малките /до 3 клас/ и големите - след 3 клас. Удивителното е, че сред големите са масово ученици в 4 клас и едно само дете в 5 клас. И това е то. След 5 клас децата почват да стават възрастни и системата на "знания", получавани от много преподаватели, натискането да учат и да имат хубави оценки по всички предмети, натиска да размишляват и тръгнат към своето бъдеще със "сериозни" професии ги отдалечава изведнъж, изстрелва ги от несериозните занимания с изкуство и ги захвърля на една далечна и самотна планета на големите хора. - Ако случайно пък някои от тях, влизайки в сакралния 5 клас, се осъзнаят и се обикнат като бунтари, различни от другите, непримирими и арт, то децата се записват в Школата на Фори и продължават с театралните експерименти. Което е хубаво, прекрасно и чудесно и се осъзнава в пълнота малко по-късно. Че когато си бил на сцена и заедно с колеги-артисти, си работил за най-добрата изява на най-доброто в себе си. Че повече никога няма да те е срам, свян или притеснително да заявиш пред света за своите качества, мисли и вълнения. Че ще се представиш добре на интервюта за работа, на презентации, при водене на преговори и тн - когато пораснеш и вземеш професията си, каквато и да било тя, в ръце. - Обобщавам - заниманията не само с театър, а с изкуство изобщо - те правят уверен в себе си в годините на най-голямото колебание. Правят те различен от другите - а такова щастие е да си различен. Много е трудно, но е и голямо щастие, вярвайте ми. Отскоро в града ни Фори има и Театрална студия за възрастни хора. Ами наистина е невероятно-да оставиш работния ден зад себе си и да влезеш в роля на сцена. Супер е и чакам премиерата. Да ви пожелая за Гергьовден богата и умна трапеза, много радост с именниците /аз си имам Малък Георги-племенник и Голям Георги-тате, но само ще ги чуя/ и една дълга разходка сред природата! Спокойни дни - днес, а че и утре! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

"да потънеш в косите и"...

Добро утро! Дойде си този месец май, без да вдига много шум, неусетно. Календарът ми с рисунките на Петя Константинова е с много красиво момиче сред макове. Всеки път, като минавам покрай него, ми е хубаво да го погледна. Момичето има дълга, черна коса и тя се развява. За стотни от секундата се замечтавам за дълга коса, която се развява. Косата е себеизразяване, някой път ще потърся да проуча коя какво е. Във всеки случай моята е къса от векове. А беше дълга като момиче, равна и гладка. Във възрастта на бунтовете, я отрязах на някаква модна тогава прически хипи. Още си спомням как на баща ми се насълзиха очите. Той обича дългите коси и има един любим израз, който ми го е цитирал - "да потънеш в косите и"...Баща ми изобщо е романтична натура, а дългите коси са точно в тази стилистика-приказна и романтична. Ето, как сама си намерих отговора. Ами не ми е било приказно и романтично от векове. В смисъла, който го оцветява със сантименти. Иначе вярвам и знам, че всеки ден е приказен. Така си е, чудото се казва живот. Та както го подхванахме за дългокосието, и мъже с дълги коси харесвам. Вързани на опашка или просто прическите им да са по-така...Преди много години се открива една изложба в Общината, на снимки от планински експедиции. И един млад, дългокос планинар там. А аз го зяпам. И ме хваща една дружка от медиите, и ме успокоява - "Е то няма лошо де. Това е синдромът на ученичката-отличничка, да харесва лоши момчета". Ох, че смешна работа - да харесвам лоши момчета. Защото пък дългата коса при мъжете е признак на бунтарите ли? Ами ако и бунтарите са романтични?! Не знам, наистина нямам опит в тази посока, само с едното зяпане си останах. Досмешава ме като го пиша. Аз че съм била отличничка, била съм - но не от най-изявените. Просто си обичах литературата и чуждия език, и само тях. ...Айде сега да не взема да потъвам в спомените, да ви/си припомня че е първи работен ден след трите почивни. Нищо че ще са два работните и после пак почивен и после пак два. Бродерия и чудо ще е таз седмица, но такива са правителствените повели. Довечера в Кукления, утре в Операта- вие си знаете, написала съм ви кога, какво и къде. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и да вървим, новата седмица ни чака!