4.05.2015 г.

"да потънеш в косите и"...

Добро утро! Дойде си този месец май, без да вдига много шум, неусетно. Календарът ми с рисунките на Петя Константинова е с много красиво момиче сред макове. Всеки път, като минавам покрай него, ми е хубаво да го погледна. Момичето има дълга, черна коса и тя се развява. За стотни от секундата се замечтавам за дълга коса, която се развява. Косата е себеизразяване, някой път ще потърся да проуча коя какво е. Във всеки случай моята е къса от векове. А беше дълга като момиче, равна и гладка. Във възрастта на бунтовете, я отрязах на някаква модна тогава прически хипи. Още си спомням как на баща ми се насълзиха очите. Той обича дългите коси и има един любим израз, който ми го е цитирал - "да потънеш в косите и"...Баща ми изобщо е романтична натура, а дългите коси са точно в тази стилистика-приказна и романтична. Ето, как сама си намерих отговора. Ами не ми е било приказно и романтично от векове. В смисъла, който го оцветява със сантименти. Иначе вярвам и знам, че всеки ден е приказен. Така си е, чудото се казва живот. Та както го подхванахме за дългокосието, и мъже с дълги коси харесвам. Вързани на опашка или просто прическите им да са по-така...Преди много години се открива една изложба в Общината, на снимки от планински експедиции. И един млад, дългокос планинар там. А аз го зяпам. И ме хваща една дружка от медиите, и ме успокоява - "Е то няма лошо де. Това е синдромът на ученичката-отличничка, да харесва лоши момчета". Ох, че смешна работа - да харесвам лоши момчета. Защото пък дългата коса при мъжете е признак на бунтарите ли? Ами ако и бунтарите са романтични?! Не знам, наистина нямам опит в тази посока, само с едното зяпане си останах. Досмешава ме като го пиша. Аз че съм била отличничка, била съм - но не от най-изявените. Просто си обичах литературата и чуждия език, и само тях. ...Айде сега да не взема да потъвам в спомените, да ви/си припомня че е първи работен ден след трите почивни. Нищо че ще са два работните и после пак почивен и после пак два. Бродерия и чудо ще е таз седмица, но такива са правителствените повели. Довечера в Кукления, утре в Операта- вие си знаете, написала съм ви кога, какво и къде. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и да вървим, новата седмица ни чака!

Няма коментари:

Публикуване на коментар