Понеделник на завръщането към природата

Добро утро! Синоптичната служба времено затваря врати, заради отпуск, но не за през целия отпуск, не. За дните на море, когато Интернетът ту го има, ту го няма в нашия бежански лагер. Синоптичката отива на място прекрасно, място нецивилизовано, далеч от удобствата на панеления град, който предлага малки килийки за спане с приложена към тях баня с топла вода и тоалетна. И толкова му се откъсва от сърцето-на големия град. Другото и по-голямото и просторното и широкото - може да бъде открито и преживяно в природата и пред нейните хоризонти. Иначе в града струва цяло състояние - да имаш големи пространства, грамадни прозорци, място за всички, собствена територия, уединение...Ще каже човек - това са състояния, описани в романите, в днешно време ги няма. Заради масовите преселения от селото към града, пространствата станаха все по-малки, тесни и неуютни. Много хора да се натикат да живеят в малко място. Сега в последно време е обратното - къщите на село станаха привлекателни за живот, за бягство от града.Въобще щъкаме си насам-натам хората, усвояваме пространства, както е модерно да се казва. Все още твърдя, че архитектурата е една от професиите на бъдещето, която ще трябва и да измисля, как всеки квадратен сантиметър обитаване да бъде усвоен с ум и разум, с обич към Земята, с грижа за нея. И все по-мили ми става дървеното бунгало с 4 легла и 7 пирона, в които се преселвам цели 10 дни. Няма климатик, няма тинтириминтири. Назад към природата! или напред към нея? честно казано, не знам, но ми харесва така. В съседство е детския лагер на Стара Загора - и той с общи бани навън, със слънчеви батерии и топла вода. Каква романтика само! Дори не искат и да си представят децата. Тичат увити в хавлии, до стаите и по телата им се лепят последните слънчеви лъчи. Или наобяд - цялото слънце още повече разухава току що изкъпаните деца! Това го няма на много места у нас и е цяло богатство. Иначе недоволни хлапета - от живота в общност, от външните бани, от общото хранене - колкото искаш. Чувала съм ги как говорят по телефоните с родителите си и се оплакват. Ех, времена! Така...желая ви един светъл и хубав и успешен ден и много усмивки и много добро настроение! Очаквайте кратки послания от морския бряг. И да не ги очаквате - пак няма да ви се разсърдя! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Петък и малки разкази за стила

Добро утро в петък, свещеният ден! Ако можеше всяка седмица да се състои от петъци, щеше да е най-добре. Не че не ми се ходи на работа, че не я обичам - напротив. Обаче в лятото жегите уморяват много, още повече. Стават ми мили народите на топлите страни, дето ги мислим и говорим за мързеливи. То мозък не остава в топлото. Ето, ставам сутрин и вместо да съм бодра и думите сами да се леят, то ...веществото е изпарено и не подава сигнали за дейност. Иначе купчината книги за морето е готова. Имам смешна, имам от двама умници, имам две - за доброто, една от И.Алиенде, една от индийската ми поредица. От поредицата се оказаха няколко купувани и непрочетени. За кого ли събирам чеиз? Вече никой не се удивлява от книгите в един дом. От картините -може би. Като стойност в пари, като инвестиция. Като изкуство-едва ли. Много ми се е харесвало в един дом да има портрет-на който и да е от хората, живеещи в него. Или на пра-роднина. Достолепно е едно такова. Както и например в рода да има традиция да се предава пръстен - от съпругата на жената на сина и - и така в поколенията. Или да има сребърни прибори за хранене. Или сервиз от истински порцелан. Такива някакви останки от стил, който малко хора ползват. Тези, които са чели романи като деца - това е пряката връзка с книгите ми за лятото и по-нататъшните отнасяния. Към списъка прибавям ленени салфетки - за масата, театрален бинокъл- за опера, стъкленица с накрайник-помпичка за парфюм, нож за рязане на хартия /пликове за писма/, парфюмирана хартия за писма, пухкав маншон /дето си слагаш премръзналите в зимата ръце да се стоплят/. Друго какво? Ами дълга рокля, разбира се. И аз имам една - за всеки случай, но още не съм я слагала в нито един случай. Ще и дойде времето някой ден. /Този списък не че съм го изпълнила, моля ви се. Само си приказвам такива едни.... сутрешни неразсъбудени./ Списъкът с красоти стана приятен, ще го добавям още. Днес след работа се ходи на откриването на изложба в Галерията - по случай 55 години от първата изложба в тази галерия. Едно от богатствата на Стара Загора. Сега напред към работните места! И честит ни петък. Нека бъде спокоен и благодатен. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Четвъртък в мъжки род, единствено число

Добро утро, добър и светъл ден! И е четвъртък и е един благоприятен ден, струва ми се по първите признаци от тази сутрин. Лятна класика ми се струва. И е толкова близо до петък, направо да го разцелуваш. Но няма как, въпреки че е от мъжки род - и ден, и четвъртък. Напоследък мъжкият род е едно интересно за изследване явление. Говоря не за граматическия, разбира се. Няма изблици, няма атаки и попълзновения към другия род, няма ярки признаци на кавалерство, дори заинтересованост някаква да е. Няма. Май всеки си пести усилията на всички нива. Включително в общуването между половете. В ухажването, да речем. Айде да оставим влюбването настрана, то просто отива да става литературна категория /обект на литературата само/. Да вземем само ухажването като един само от елементите на общуване между половете. Ми то няма и такова нещо във времето на директните поръчки и бързите доставки. Всеки пести време и усилия. Може би разбираемо, може би не. За младостта - да, но за другата възраст - когато времето не е забързано и бива да се наслаждаваш на всеки миг. За нея е необяснимо. Освен че всеки е решил да оцелява в мъничкия си свят, където е удобно. А ухажването означава навлизане в непознат свят. И е притеснително. Интересно накъде отиде работата от изписването само на един "мъжки род"...Отиде в широките и волни простори на общуването между половете. С всяка година все по-опростено и елементаризирано. Времето на кавалера, на мъжът с обноски, този който кани и организира незабравими преживявания, пише красиви думи в писма, праща цветя, прави изненади...Дори и по холивудските филми нещо не го няма това време. В съвременните сюжети имам предвид. Нещо го няма. Само в художествената литература, но и нейните последните читатели са хората от моето поколение, така че и там споменът отива да отмира напълно. И все пак може би пък да ви пожелая поне един неочакван четвъртък с елементи макар на ухажване и закачка. Да ви е интересен и очарователен. Поздрави от Синоптичната служба, която предвкусва едно плътно приближаване към петъка и мечтаните почивни дни!