Понеделник на завръщането към природата

Добро утро! Синоптичната служба времено затваря врати, заради отпуск, но не за през целия отпуск, не. За дните на море, когато Интернетът ту го има, ту го няма в нашия бежански лагер. Синоптичката отива на място прекрасно, място нецивилизовано, далеч от удобствата на панеления град, който предлага малки килийки за спане с приложена към тях баня с топла вода и тоалетна. И толкова му се откъсва от сърцето-на големия град. Другото и по-голямото и просторното и широкото - може да бъде открито и преживяно в природата и пред нейните хоризонти. Иначе в града струва цяло състояние - да имаш големи пространства, грамадни прозорци, място за всички, собствена територия, уединение...Ще каже човек - това са състояния, описани в романите, в днешно време ги няма. Заради масовите преселения от селото към града, пространствата станаха все по-малки, тесни и неуютни. Много хора да се натикат да живеят в малко място. Сега в последно време е обратното - къщите на село станаха привлекателни за живот, за бягство от града.Въобще щъкаме си насам-натам хората, усвояваме пространства, както е модерно да се казва. Все още твърдя, че архитектурата е една от професиите на бъдещето, която ще трябва и да измисля, как всеки квадратен сантиметър обитаване да бъде усвоен с ум и разум, с обич към Земята, с грижа за нея. И все по-мили ми става дървеното бунгало с 4 легла и 7 пирона, в които се преселвам цели 10 дни. Няма климатик, няма тинтириминтири. Назад към природата! или напред към нея? честно казано, не знам, но ми харесва така. В съседство е детския лагер на Стара Загора - и той с общи бани навън, със слънчеви батерии и топла вода. Каква романтика само! Дори не искат и да си представят децата. Тичат увити в хавлии, до стаите и по телата им се лепят последните слънчеви лъчи. Или наобяд - цялото слънце още повече разухава току що изкъпаните деца! Това го няма на много места у нас и е цяло богатство. Иначе недоволни хлапета - от живота в общност, от външните бани, от общото хранене - колкото искаш. Чувала съм ги как говорят по телефоните с родителите си и се оплакват. Ех, времена! Така...желая ви един светъл и хубав и успешен ден и много усмивки и много добро настроение! Очаквайте кратки послания от морския бряг. И да не ги очаквате - пак няма да ви се разсърдя! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!