29.03.2016 г.

Сутрешни благодарствени думи от мен

Добро утро, скъпи приятели! Много сте мили,сън не сте спали, да ме поздравите за рождения ден! Големи сте сладури. Пък аз спах, че и карах нещо като мотор/бънджи насън, спря му нещо тока и го подкарах като колело до крайната спирка, която беше близо. Насън доста често съм смела и правя работи, за които наяве не ми стига кураж. Да ви кажа, денят в който си роден, за мен е бил винаги равносметка, колко щастлив и богат човек съм всъщност. Колко много хора и неща имам в живота си и колко малко, почти нищо, не ми трябва. Бидейки честна към себе си, ви съобщавам, че предварително получих доста подаръци, които имат неоценима стойност: - любимата ми опера Тоска гледах в Операта, че и имаше и сълзица. За първи път /радвам се, че все още ми се случва/ гледах класически балет и бях всяко едно дете в залата. Преживях рождения ден на брат си, любимото ми същество на този свят - наживо, което не ми се беше случвало може би откакто напуснах родния град, за да стана студентка /което значи отдаааааавна/. Още много работи имаше - много хубави две вести за идващи на този свят и чакани бебета /това ме умилява просто до сълзи/. Книга, в която се разтопих и заплувах по течението и до островите на разказвача... Със сигурност ще пропусна доста неща, а отдавна съм си нарекла да ги записвам в тефтера, златен при това. Подаръците на всеки един ден са толкова много, като започнем с дъха сутрин, изгрева, пролетта, движението на тялото, вълнението на душата...Това душата да се вълнува е най-големият подарък, който може да има един човек. Дори насън само, да преживява любов, скръб, радост. Радостта в душата е най-големият дар, който сам на себе си може да си подари един човек. Но то не става насила, в никакъв случай. То става леко и въздушно като да отвориш очи и от устните да излезе "АХ!". Рожденият ден е и за да те зарадват хората с думи, да те отличат, да те обозначат, че си жив и за някого значиш нещо. Нещо, което само той определя, колко е точно и колко около... Не се вълнувам изобщо от възрастта, тя просто си идва. Виждам я, защото имам очи. Приветствам даровете и, които ми носи. Удивлявам се на милостта и, опитомявам я и я подлъгвам с думи - че да е кротка и нежна. Но тя си е такава. Възрастта. Изключително мила, възпитана, добра и щедра дама. Напоследък дава деца и на жените на моите години. Колко красиво и чудно нещо е животът! А Възрастта е голяма работа тя! Пожелавам на всички вас послучай моя рожден ден да сте здрави, бодри и усмихнати и да не пропуснете и да си записвате всеки един дар, който ви носи всеки един ден! И да сте благодарни, много благодарни - че сте на този свят живи и здрави. И изключително ценни - всеки един от вас за много хора наоколо. Поздрави от Синоптичната служба, много ви благодаря за милите думи и продължавайте да ме поздравявате, на мен ми е хубаво!

25.03.2016 г.

Честито Благовещение!

“Радвай се благодатна,Господ е с тебе; благословена си ти между жените...” Огромен празник е днес - Благовещение! Благословена е утробата, която носи на този свят живота! Благословени са Спасителите-децата, които идват на този свят от майките! Благословен е Животът, който продължава! Много красив и много дълбок по смисъла си празник. Зачатието и носенето на рожбата...Затова жените са най-съвършеното творение на този свят. Имат място във физиката си, което да бъде запълнено с рожба, с живот. Мъжете нямат това място и празнината в тялото е нужно да компенсират с ум,с рацио,със сила, с подкрепа, с опора - в количества два пъти повече.Не всички успявят. Да бъдеш в семейство, до жена и деца - това е огромна отговорност, която не винаги поемат. Нормално. Отговорността наистина е непосилно голяма. Отговорен за новия живот. Как ще го отгледаш и изхраниш? Обикновено този въпрос не дава мира на повечето мъже и жени и ги отказва от светлата радост да имат деца. Децата идват на този свят с билет за Благодат. Няма дом с дете, който да познава глад и недоимък. Особено на този свят. Вселената и Този над нас си знае работата по-добре. Простира ръка над бедните и им помага да отгледат чедата си. Успокоява ги, дава им хлябът насъщен. Другото-казва-си е от вас. Ако искате мерцедеси, палати, балдахини, копринени пелени и златотъкани дрехи - спечелете си ги. Аз ви давам хляба,никой няма да остане гладен. Този над нас закриля всяко дете на този свят. Всяко едно. Отгледано в къща с гредоред или в мезонет - на него му е все тая. Детето свети и е неговата икона на земята. Озарява всеки дом. Детето е Божията благословия. Не всеки я получава. Тази сутрин камбаните на храма биха с особен звук - на благодарност. Сякаш бяха събрали благодарността на тези, получилите Божията благословия. Огромен празник е днешният. Блага е вестта, че ще родиш дете. Трудно е да го отгледаш, кой е казал че е лесно...Отговорно е. Родителите е хубаво да бъдат подкрепяни и съветвани. Децата е хубаво да бъдат носени на ръце от цялото общество. В смисъл да бъдат лекувани, пазени, учени - с много, с огромна любов, грижа и внимание. Не всяко общество умее да го постигне това. Дано някой ден го постигнем и ние, тук. Да укрепим законово и всякак семействата, да се грижим за душите на родителите, да ги успокоим - не материалното благополучие е най-важното. Благополучието на душата Е! Ако повече слушахме децата, щяхме да бъдем по-добри и по-мъдри. По-лесно щяхме да подреждаме приоритетите си. Истина е. Всяка среща с деца ми носи огромна сила, енергия и светлина. Благовещение е! В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Днес е приказен ден! Зачеването, носенето и появяването на Живота е приказка. Тайно си желая всяка жена да роди чедото, за което мечтае или да отгледа рожба. Да гледа, как спи дъщеричката и да се изпълва с нежност. Или синът - и да се изпълва с гордост. Дъхът на спящото в една стая дете е най-чистата енергия на този свят. Честит и светъл празник и много да ви е хубаво на сърцето,душата,тялото и мислите днес! Поздрави от Синоптичната служба на осмия етаж!

14.03.2016 г.

За родителите и децата на родителите

Добро утро, добро утро! Цели 2 седмици не съм писала нищо в блога, което направо не мога да разбера как е станало. Днес е Световният ден на съня, който аз май по-често празнувам. В смисъл, че обичам да спя и трудно се събуждам сутрин. Освен това сега преди рождения ден съм явно там в как се разваше астрологически, дупка. Емоционална сигурно. Освен всичко, изброено дотук, е и нерационалното използване на времето сутрин и често случващото ми се размотаване. Разбира се, това са оправдания. Няма нищо по-хубаво от това, да станеш рано сутрин. В последните дни градът е много тих, свеж е сутрин, и сред бетоните се носят птичи песни. А цъфналите дървета ухаят на едни такива, наричам ги, приливни вълни. В смисъл-вървиш си спокойно, и изведнъж те удари силния аромат от случайно дърво. Пролетните дървета до бетоните са гледка красива. Освен това е много интересно да разбираш рано сутрин нови неща за всеки нов ден. Когато учтиво попиташ Гугъл. Днес световната търсачка разказа също любопитни работи. Как на този ден задължили със специален Закон българските чиновници да носят дрехи и обувки само родно производство, как днес е Световен ден на числото Пи, че е роден Айнщайн и още кой - Йохан Щраус-баща. Днес в операта ще се представя оперетата на Йохан Щраус-син "Прилепът". Бащата, успешен музикан, не искал синът му да се занимава с музика. Пратил го да учи счетоводство. Историята се повтаря милиони пъти по света, особено у нас, от милиони хора-"не искам децата ми да се занимават с изкуство,несериозно е, не се печелят пари." Скоро си мислех, че е от нещо друго. Искат да предпазят децата си от тази свръхчувствителност на артиста. Неговото сърце сякаш е оголено и незащитено. Светът влиза вътре през отворена врата. Когато свириш, когато играеш на сцената, ти пускаш огромно количество емоции да минава през теб. За да развълнуваш хората в залата. Това е непосилно за обикновения човек. Доброволно да пусне ураган в себе си. Ако не си намерил начините да се защитиш после и да вдигнеш духовната си имунна система, тежко ти. Това е съдбата на артиста, от която обикновените хора и дори самите артисти искат да предпазят децата си. След концерта в събота една дама от оркестъра на Пловдивска опера ми каза: Вече трети ден свирим тази програма. И пътуваме в три града на България. Пътуването не ме уморява толкова. Но тази музика...тя те държи за гърлото, ти я преживяваш цялата. Музикантите, артистите преживяват пъти по-силно от другите хора емоциите, било то на сцената. Това не е просто занаят, това е вътрешно себеизразяване и възприемане на света. Не всеки го може. Освен това в днешно време стана много драстична разликата и противопоставянето между интелигентните хора и останалата масовка. Тече бясно попълване на масовката с нови кадри. То не че са и липсвали де. Та такива ми ти работи. Все пак децата на артистите за щастие стават артисти /повечето/, на лекарите-лекари, на архитектите-архитекти...Няма нищо по-хубаво от това. Както и случайно да избухват таланти у деца на родители, които не са артисти! Това е едно от чудесата на Вселената. Лек, въздушен и газиран като шампанското ден ви желая! И ако решите, че вечерта ви ще е пивка като самото шампанско-заповядайте в Операта за една красива забава, наречена "Прилепът"!