Публикация №170 в Деня на жилетката днес

Добро утро! Днес е 170тата публикация в блога - показва цифрата, която прилежно се изписва всеки път. Този блог изобщо води интересни статистики.Показва ми, че аудиторията на Синоптичните прогнози се разгръща и на други континенти - Ето моите читатели по държави:

България	138
САЩ	38
Швейцария	8
Франция	6
Сърбия	5
Германия	4
Гърция	3
Руска федерация	3
Испания	2
Обединено кралство	1

Не може да не се радвам на факта. Блогърството е самотно занимание, освен ако не прилети коментар, който да те зарадва и окуражи. Иначе си пишеш във Всемира, защото просто това, което е в теб - не ти дава мира. И усещаш думите си един вид като ехо, повтаряне съвсем наблизо, току под носа ти от вярната машинка - компютъра.

Всеки път се питам, дали да продължа и всеки път се само-окуражавам. Писането е вътрешно себеизразяване...

Днес, преди почивните дни - небето е компактно синьо, обаче със сив оттенък над хълмовете на Стара Загора. Няма облачета, които да регистрираме и изучаваме като вчерашните, които бяха като избродирани. Казват, че времето ще е топло идващите дни, но кой знае?! Вече сме стегнати и за топло и за студено време едновременно. След ризите с навити ръкави днес е ред да възпея жилетката и нейната всепобеждаваща мекота и топлина. Освен това в жилетката винаги има ретро шик, има напомняне за топлината на бабината плетка /дори и да е супермодерно машинно плетена/. Жилетката е направена да загръща, такава е функцията на двете и крила. Хубаво нещо си е и аз много я харесвам като дреха, открай време.

Хващайте най-лекия и, памучен и мек вариант днес и потегляйте в делника, който чака да бъде озарен от мислите и усмивките ви!

Желая спокойни и светли почивни дни, от Синоптичната служба може би ще пътуваме нанякъде, накъдето решим. Или ще пуснем перце и накъдето го отвее вятърът - натам...Имам книги за четене в захлас и изряден фотоапарат за предстоящи разходки с пейзажи.

Сърдечни поздрави!