Вторник и неговата публика

Добро утро, скъпи приятели! Сърце е на място-кафе има, вдясно от мен е чашата и вторникът придобива определени форми, има яснота и острота. По-високият хълм от Аязмото в прозореца ми е със снежец, а такъв грам няма в града. Интересна картина си е - заснежен хълм над безснежния град. Не че ми липсва сняг в града, изобщо не. И вече не ми се навлича толкова много... И днес няма да има репетиция на "Трубадур", както и вчера...Криво ми е. Публиката искала спектакъл, не концертно изпълнение. Публиката иска софийски звезди от ТВ екрана, за които да си дава парите. Иска да се залъгва с обещания за качество. Искала да се развлича. Че кой я кара да страда на опера, това е приказка, разказана с музика, каквато отдавна не се пише. Музика, която липсва като снега в безснежна зима. Но трябва очевидно да я няма изобщо, за да ти липсва. Да тръгнеш да я търсиш надалеч. Да се снимаш с нея. Да и се радваш. Ако можеш да се снимаш с музиката, де...От една страна може и да са много оперите в тази България, от друга - ако я няма, кладенецът пресъхва и вече нямаш нужда точно от тази вода. Което е лошото. Забравяш, че някога е имало изобщо такъв кладенец на това място. Паметта на публиката е слаба, всичко ще бъде забравено бързо. Телевизията не замества усещането в залата. Усамотението, тъмнината, светлината, гласовете... Както и да е...да живее публиката! Въпреки че и кафето сутринта не ми помага да си я представя в точни форми. А и тя има много гласове, не ми звучи с един и става полифония. Както и да е, в сряда няма да звучи музиката на "Трубадур" в салона. Щото публиката иска движение и екшън, костюми, дуели...Иска ако може никой да не умира, всички да се женят накрая, да се вземат, да се обичат до края на света и отвъд. Да няма драми, да има мир и любов. Много ми е интересно, защо публиката не може да го заръча на телевизора, че да сменят и новините, обаче на Изкуството го заръчва. Народният театър да обяви цена на билета 8 лв. за целия месец март...накъде отиваме, не знам, не знам. В събота двете заведения, в които бяхме предпразнично гъмжаха от хора. А това в тях не е музика, то е изтезание със звук, светлина, вибрации. Парад на дрехи и прически. Място за запознанства, може би. Сигурно, не знам. Айде че се и разпрострях...Вторник е, време е да се хуква за работа. Има много още народ, който чака да повярва в чудеса. Като не мога да помогна за общото благо, тази вечер ще я отделя на личното си и може би ще ида на йога. Поздрави и хубав вторник ви пожелаваме от Синоптичната служба на 8я етаж!