Мисли по пижама още

Добро утро!/въпреки че в Синоптичната служба няма грам кафе тази сутрин и утрото ми е недовършено.../ Но е добро,като всяко ново утро. То започва деня с обещание, как ще го завърши - си е отделна работа, тук се намесва милостта на Вселената, нейните закони и намерения към нас. Но утрото винаги е добро. Цели два дни народът ходи да снима снега, да се поздравява за 8 март, да се снима на веселби...А тук-нямахме ни снежинка. Не че ми и трябва де, аз отдавна съм извикала пролетта и искам пролет и ми е пролетно. Невероятно количество снимки на снега се изля във Фейсбук, хората зажаднели, изглежда снегът ще избяга трайно от тези ширини. И ще ни остави на дъждовете. А си е друго картинката, нашарена със сняг. Бялото и чистотата му. Хрупането на снега под обувките. Ледените шушулки и заскрежените прозорци. Снежинките, които рисува студът по тях. Ако продължа да ги изреждам снежните работи, ще стигна до камина със запален огън, билков чай в ръката, вълнени чорапи на краката и топла стая. И ще ми се приспи... А делникът чака на вратата като сутрешно кученце - да го разходя. Тази мартенска седмица ще е бързоподвижна, ще има разни работи в нея- ще има и от това, и от онова, и от третото и от петото. Не мога още съвсем да си я представя в главата си, затова и изговорът ми такъв. Кафето би придало яснота и острота, ама няма...Значи началото на седмицата е желираноподобно - всеки да си го оформи в собствената си формичка. Засега ви пожелавам хубав ден, много усмивки и да ви спори в този понеделник, а аз тръгвам да изловя едно кафе от въздуха, да си го пия от чашката и да вървя към работа, усещайки как и делникът тръгва в някаква форма. Поздрави от Синоптичната служба!