Красивият ми петък, мъгливият той

Добро утро! Тази мъгла над Стара Загора ми е позната повече от есенните и вариации, когато стои с дни над града. Тогава Радо и Жени почваха да кашлят алергично с една кашлица със звук на метал. А че и вали днес май...Значи и в мъглата дори, всичко ще върви по вода. В Международния ден на театъра -днешният 27 март - има такива едни интересни неща за мен, че да бях си ги поръчвала, едва ли щяха да се изпълнят. Успях да ги подредя по реда, по който са пристигали в живота ми. Една от първите ми любови е поезията. Безспорно. Една от първите е, защото киното е първата. Тези неделни кина с тате, когато ни водеше с брат ми. След киното веднага е поезията. При нея все пак трябва да можеш да четеш. Помага и в живота ти да има учител като първата ми учителка по литература г-жа Цвяткова, която се появи в живота ми в 3 или 4 клас. И ме записа на литературен кръжок веднага. Самата тя четеше в час поезия и други текстове с такъв глас, че се отнасяш надалеч и мигновено. С крайчеца на окото си поглеждах към учебниците по немски и по английски на Радо и Жени. Не видях поезия...Вкъщи докато учеха, не видях нито един лист с поезия. Не чух нищо за Шекспир на английски и Гьоте на немски. ПОНЕ за тях. Поне едно стихотворение...Поне малко художествен текст. Поне мъничко. Когато почваха да учат езиците /нещо, дето ще ми липсва цял живот-да зная чужд език/ им подарявах книги с поезия - двуезични книги. Никой не ги отвори. Така си стоят в библиотеката... Не съм човек да охка и въздиша по миналото. Вероятно учебниците на децата ни са съобразени с времето, правили са ги по-умни от мен хора. Поне малко поне да бяха по-вдъхновяващи. Поне малко...Както и да е. Всеки явно засища собствения си глад. Аз съм невероятно радостна и много щастлива, че днес в Стара Загора ще е поет, преводач, преподавател - Аксиния Михайлова, която отдавна искам да видя. С риск да закъснея, което ще е най-вероятно, на концерта в Операта. Защото музиката, операта и оперетата е по-късните ми любови. И ще ми прости. Изпълненията ще бъде представяни от актрисата Диана Найденова - ех, няма почивни дни за тази професия, дори и в празника и. Харесва ми гласът и и как прави всяко нещо да изглежда впечатляващо. А след концерта или по негово време, ще почна да надничам в телефона за вести от Дарко и Таня, които днес вечерта ще са в Народния театър "Иван Вазов" и ще излизат на сцената да получават ИКАРи. Както съм ви писала "Страх" на Кукления театър в Стара Загора сигурно ще има поне 2 ИКАРа от 4те си номинации. Така са подредени нещата при мен в петъка, между тях ще се върши и служебна работа, да не си мислите, че нямам такава и само си свиркам и пея по цял ден. Всъщност може да си мислите каквото искате за Синоптичката на 8я етаж, тя не е обидчива. Поне не много. Не е и злопаметна, но много помни. Ех, тази Синоптичка.... Успешен ден и до скорошни срещи - 18 часа в книжарница Приятели или 19 - в Операта.