Четвъртък на помиряването и себеизразяването

Добро утро, скъпи приятели! Вече мисля, че уцелвам дните и съм сигурна, че е четвъртък. Не знам днес какви общочовешки и общоградски събития ще има, но се сещам за едно, за което малко ще напиша. В Кукления театър довечера ще се играе "Страх", една забележителна постановка. Премиерата и беше на 1 октомври. Тогава ме нямаше в града. После чух отзиви. После почнах да се готвя, кога ще я гледам. Подготвям, защото си мислех, че ще ми припомня страховитите ми познания по темата страх. А, уверявам ви, много знам по тази тема - надълго, нашироко и надълбоко. "Страх" не е страшна постановка, нито плаши, нито стряска. Тя ви помирява със себе си. Води ви към себе си. Наистина постижение на трупата на Кукления театър. Гледайте я днес, защото после ще има да се хвалите-в края на месеца със сигурност "Страх" ще получи поне две национални театрални награди Икар. Понеже тези дни си мисля за изкуството и за публиката му, та сега го навързвам със "Страх". Трупата на Кукления театър винаги е била абсолютно активна творчески и обществено. Това е пример за хората, не само изкуството, което създаваш вътре в една сграда. Да си активен обществено е изключително важно в днешно време, когато хората са в тотална безпътица. Да изразяваш мнение и гражданска позиция, да не се страхуваш, да говориш смело и както го мислиш. Това очакват хората от артистите, вярват им, че ще го чуят, надяват се да го чуят. Защото самите хора им е трудно да го правят, от това да мълчат зависи хлябът им. Артистите би трябвало да са най-активните граждански хора. Кукленци от Стара Загора са такива. Те са във всички събития на града, на стачки, на шествия...Изкуството не просто мами хората към себе си, за да влезат в театъра, да го гледат, да го оценят. То е и навън, то е навсякъде, където има нужда да е красиво, вярно, чисто, справедливо, да се изрази позиция, да се вдъхновят хората, да се поведат. Преди време четох статия, как преди спектакъл на "Набуко" диригентът Рикардо Мути е държал реч в залата, че държавата Италия затрива културата си. В залата е бил Берлускони и е бил освиркан. Хорът на сцената е пял знаменитото Лети мисъл на златни крила. Ей затова е изкуството, затова е. Не само да възвисява, а да води. Не само да въздига, а да показва пътя напред, да свети в тъмното, да пали. Сполай ви и хубав да ви е денят днес, озарен и окрилен! Поздрави от Синоптичната служба!