16.03.2015 г.
Слово за Благодарния Понеделник
Добро утро!Вашата синоптичка свърши маса работа, преди да седне на компа. Така и миналата и седмица мина с маса работа, две големи прегръщания на горчивини и една красива, много наситена с емоции, много оптимистична събота. Работна събота, с много деца в Операта. Това ми бе най-смисленият ден от много дни насам. Зала, пълна с изключителни деца. С умни погледи, красиви, облечени хубаво. Интелигентни деца, водени от интелигентни учители. Учители с жажда за музика. Деца, окуражени финансово от родителите си, за да дойдат от Ямбол и Димитровград да гледат и слушат опера. Хвала на учители, родители и деца! Колегите, които се раздадоха за децата. Усетиха, как има смисъл. Има смисъл от това, което правят.
В неделя захванах хубава книга. От тези, които ми дават да зная, не само да усещам повече и по-дълбоко. Усетих се отвикнала да чета подобни книги. Наваксвам в движение. В книгата умникът Льоса, Нобеловият лауреат пише за моите мисли и то пише така дълбоко.
За днешния ден също имам хубави очаквания. Пуснала съм си ТВто и то си дрънка, но ми пречи да се съсредоточа. Така си и знам, телевизиите разсейват. Но и помагат по-бързо хубавите работи да стигнат до хората. Да ги видят. Да ги усетят, който може и се е настроил да усеща. Не е задължитително. Делникът започна за доста от вас. Тези, които още не са вътре в делника, могат да започнат деня си с едно голямо Благодаря към Вселената! Стара Загора остана град сух и незасегнат от природните катаклизми. Направо остана оазис в тази зима. Гледам репортажите от страната, от места със сняг и прелели язовири и реки и направо не мога да повярвам, че живеем в една и съща България. В Стара Загора катаклизми няма и пролетта идва със страшна и красива сила. Голямото ми Благодаря е, че сме живи, здрави и в спокойна обстановка. Повече благодарност никому не вреди, дори много помага в живота.
Ще го нарека благодарният понеделник и ще отпътувам в него, спокойна и съсредоточена. Доколкото е възможно при емоционалните натури, дето всичко им минава през сърцето. Не че искам, но другояче не може при мен. Съдба.
Желая ви усмихнат ден и кураж, началото на седмицата може и да е по-така трудничко и стръмно след почивните дни. Но пък каква гледка се открива само, като се изкатериш нависокото. Каква гледка само!
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар