6.03.2015 г.
Петък дойде след срядата
Добро утро! Сбърканата сряда, която била четвъртък, се разбра, след като си написах писаното-мина и замина. И ето - хоп, в петък сме вече, скъпо човече. Заръчах си го плодотворен и всичко се изсипа в първата му половина-организационно и технически. Още по-добре. После като представител на администрация ще изчакам края на работния си ден и на секундата поемам към дома. Даже като пиша не си вярвам, защото и не ми се е случвало последните години. Така...Та в петък ми е плодотворно, както ви казах. Косата е подкъсена, на йога ходих-най-накрая! Детето Жени се прибра, не беше с гаджето тази вечер и сега спи много сладко. Това е то - да поемат децата по собствения си път, да влязат в живота - както шаблонно се казва. Вече си идват за малко и до после. Времето, в което си идват-много бързо лети, все сякаш е било ужасно малко. Разбирам я майка ми като все ме изпраща накрая с думите - Хубаво, ама не можахме да се видим! На майките все не ни достига времето, да сме с порасналите деца. То идва оттам, че децата си имат свое вече време, движат се в своето измерение и животът им не е общ и с всички у дома, както, когато са малки. Детството е време на общото, на общия задружен живот - всеки е всеки, а всичко е общо. А после големите стават сами и самостоятелни същества и понякога споделят част от времето и пространството си с родителите. Завръщат се, идват на гости, такива ми ти работи, породени от гледката на завърналото се за кратко дете. Не знам, как ще е, ако е за дълго. Не съм привърженик родители да живеят с порасналите си деца.
...Заредих се с книга и с любимото списание за почивните дни.Има създадена организация за танци-манци утре вечер. Брех, отдавна не е било, дано да не съм забравила. А много обичам и много ходехме в една дискотека Абсолют преди години. Банда женоря с тук таме присъединяващ се индивид/и от мъжки пол. За идващия осми март какво да ви пиша - не го ли организирам, не се случва като празник. Нищо не организирам вече, дори и думи си поръчвах, нищо няма да поръчвам вече. Ако някой ми честити празника, честити! Ако не-няма да е болка непрежалима.
Желая ви усмихнат петък и да знаете, че каквото захванете днес като ново начало - било на късмет и на добро, бяха ми казали преди години и мисля че е точно така. Поздрави от Синоптичната служба и усмивки!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар