Романтиката, ах тази романтика....

Добро утро! Навън е светнало вече напълно. С лягането и ставането приличам на баща си-той ляга рано и става рано. Цялата къща се снишаваме-тате си ляга точно в 22 часа. Шепнем си в другата стая и ТВто работи безшумно. Тате заспива на тихо, аз мога и на светло,и на мач, и на Анимал планет, и на Охота и рибалка и всякакви предавания, които гледат истинските мъже. Хехе, истинските! Как го написах само. Обаче край, мисълта се отвя в тази посока. От пролетта ли, от що ли е копнежът по романтика у всяко едно сърце. Няма ги напоследък мъжете, които един комплимент да ти направят, че свят да ти се завие от кеф. Да поруменееш като малка мома на седянка. Да ти изрекат думи, от които да ти е приятно като че да си пръснала скъп парфюм. За поезия, писма, покани да не говорим-изчезнаха съвсем. Поколението на кавалерите е с нараснали години, поколението на активните мъже на моите години работи, та се къса, а младите-моля ви се, откъде да научат как се държи един кавалер, какво е да ухажваш дама...Купих една книга, дори е книжле на бате Радо, той не я е отварял. На 8 март човечецът ми донесе карамфил и се учехме, какви цветя се подаряват на дама и как е най-добре и без повод да е цветето. Но да е роза. Примерно. Гледам как общуват помежду си на неговата възраст младежите. С какви думи си пишат по компа. Плюс че не четат книги. Романтиката отиде, та се не видя, ще изчезне съвсем. Направо няма да я има скоро време. Скоро позната разказваше нещо интересно-чува тя, че момчета долу пред блока викат свой приятел от блока да излезе с тях. И го подканят - Хайде, ела, няма да има момичета! /че няма да излизат с момичета нанякъде/. Леле майко, да си изплашен от момичета...Какъв мъж си или ще станеш? Толкова ли са страшни момичетата/жените? Какво могат да ти причинят? Не знам, не знам...Но романтиката отиде нанякъде, та се не вижда никъде на хоризонта. Времето на големите любови, страсти, бурни флиртове, да воюваш за някого. Да се чувстваш жив, да усещаш къде точно е сърцето ти, да летиш, да си мечтаеш, да заспиваш с усмивка. Пред очите ти да са залепени сякаш две очи и където и да погледнеш, те да те гледат на един пръст разстояние.Ех... Синоптичката се отнесе в незнайна посока, а трябва да отива на работа. Един влюбен, романтичен и усмихнат ден желая на всички вас! Поздрави от Синоптичната служба!