Нещо нетипично, но с разум

Добро утро! Синоптичката от 8я етаж се върна от планината с вирус, който я тръшна вечерта, та едвам оживя и цял ден вчера се съвземаше от нощните атаки на летния нахалник, който си позволи да нахалства, след като ми е било толкова хубаво.
Сега съм се посъвзела, лежа и се местя от легло на легло, събирам сили. Любимият ми личен д-р Желязков каза - пробиотици и кока кола лайт и аз съм доволна от кока-колата, защото нищо не ми се яде, а тя е сладичка и пълни стомаха. Сега като се стопя и ще стана фиданка за модни ревюта готова - модни ревюта на серия Ел - L*XL
Вие как си карате лятото? Надявам се приятно и леко. Надявам се да се криете по жегите и да не излизате вън, да пиете много вода и да носите светли дрехи. Да забягвате отвреме навреме на сянка в планина или гора или край голямата вода, че в града е много душно.
Днес непременно внимавайте с дишането, отделете му специално вниманиел Когато ми беше зле, си налагах спокойствие, контролирайки го и така ритъмът се оправяше и усещането за страх се смекчаваше до степен на изчезване. Често се случва с тези жеги да имаш усещането, че ще припаднеш. Тогава дишането много помага. -дълбоко и контролирано и мислейки го, съзнателно.
Днес ви желая спокоен ден! И да се пазите от вируси, те пак си намират пътя и нападат, нахалните, така че не ги мислете. Оставете се на лятото и на неговия ритъм и отвреме навреме вършете по нещо нетипично за вас - с разум, разбира се
Поздрави от Синоптичната служба!

        

Връх като опит за достигане

Добро утро, мили хора! След поредната мъчителна нощ в жегите на 8-я етаж Синоптичката заминава на планина. Категорично. Да се наспи поне 2 вечери. Да тръгне с групата да катери връх, пък докъдето стигне.
Синоптичката ви е повече по морето. Там не се иска никакво усилие да лежи на плажа и чете книги, за които е нямало време на сушата. Виж планината е друго нещо - тя е за тези, дето обичат да преодоляват трудности. Синоптичката ви май не обича, защото в реалността и  в работата все това върши. Все трудности и то създавани от хора. Това е то уникалното в БГдействителността - сами да си правим проблемите, сами да си забъркваме кашите. Да не искаме този, да не харесваме онзи, да не харесваме това или онова, ала кое харесваме - не се знае, неназовимо е.
Аз харесвам големите стаи с много простор в тях, хубавите кухни, хубавата храна без преяждане, да се спазват правилата, да се оценят хората по труда и идеите им, по делата им, а не по думите, да се поставят ясни задачи, както и ръководители сърцати и компетентни и с широк мироглед /досега съм имала само 2ма такива, но пак ми стига - да знам, че има/.
Сега ще се пробваме да приема условията на планината. Макар че съм си съзерцател човек. Мусала за мен е връх, който не е в личните ми задачи за покоряване, приемам го като опит за достигане на цел. Ще видим.
Във всеки случай ще има снимки много, не се и съмнявайте.
Желая ви спорен ден днес и спасение от жегите - не се колебайте, тръгвайте нанякъде, Стара Загора е идеален град за тръгване и връщане /не е далеч от никоя точка в БГ/
А до морето е толкова близо!
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Доброволческият четвъртък пристигна

Добро утро, уважаеми потребители на услугите на Синоптичната служба! Въздигна се поредният красив летен ден - виждам го от прозореца, право пред мен е, блести в сребърно днес!
Приготвила съм му различни задачки и усещам от сутринта, че ще е благосклонен и ще ги изпълни всичките. И този четвъртък е добър и красив и джентълмен отвсякъде. Поощрява хората, които мислят и работят извън само личния си интерес - а за доброто и на другите. Въобще 20-ти и особено категорично 21-ви век са вековете на солидарните хора, на тези, които помагат на другите, работят и гледат по-далеч от носа си, на доброволците, на работата за общото благо.
Но тук не го разбираме. В родината ми, колкото и да си я обичам, е диво изоставане по отношение на вековете. Ако помагаш или работиш за общността, без облаги за себе си - си див чудак и направо леко към средно смахнат. Сещаме се за доброволната работа, за участие в неправителствени организации, за лична активност в полза на другите хора - когато напр.опре да се пишат препоръки за деца, които ще кандидатстват на учат или работят в чужбина. Там всеки час общественополезен труд се брои за голямо предимство на кандидата. Всеки час! От малки ги учат да се занимават с такива дейности.  А ние от малки ги мотивираме да гледат личната изгода и "има ли хляб", "престижно ли" дадено занимание или учение? Всъщност хляб навсякъде има и всяка професия е престижна и носи пари, ако си особено добър в нея.
Та днешният четвъртък ми е за обществено полезна една дейност, която ще извърша в тихото време на отпуската. Освен това ще стягам багаж за планина и връх, който ще покоряваме /аз докъдето стигна де/.
Желая ви на всички спорен ден, поне едно извършено добро, да си сложите нещо закачливо и с усмивката напред!