23.06.2015 г.

Вторник и диагнозата да си различен

Добро утро! Понякога прескачам сутрини, но виждам че не ми се сърдите. Събуждам се късно-като вчера, времето все не достига за подготовка за работа.Това сутрешно размотаване е така приятно в тихата къща, в която останалите спят. И кафето така хубаво ухае...Много обичам сутрините, ако се събудя навреме и не трябва да бързам за никъде. Като тази сутрин. В която още от събуждането съм се размечтала за вечерта и индийските танци, които ще гледам в театъра. Не съм писала ни статия, ни спомени за ходенето си в Индия. Така се случи. Както и за ходенето до Италия, а тези две страни са ми сбъдната мечта. Може би емоцията е повече от разума, който трябва да подреди думите. Така е, най-вероятно. Не мога да обясня на хората влечението си към Индия. С него съм се родила, това е то. Чак да се усъмниш в произхода ми, както се шегуваше по балканджийски мама. Брат ми е напълно разумен, много земен и здраво стъпил на земята-като нея. Както обичам да казвам-това е голямата красота на живота, че хората сме толкова различни. Въпросът е само да не се подвеждаме по собствената си ограниченост и да не слагаме етикети на другите. А да ги приемаме спокойно и щедро. Няма равен българинът да определя някого за "странен" и да го слага в списъци на особени, чудаци, чешити и тн. По простата причина, че не прилича на него. Например.Че не е практичен, че има хоби, че се интересува от неща,различни от професията и преките му задължения, че е доброволец, че помага, че се грижи - за нещо общо, чуждо. Че гледа мааалко по-далеч от върха на носа си и малко така с перспектива. Брех, че странен! В случая изобще /както казват в СТЗ/ не ви пробутвам себе си за пример - нито съм странна, ни екзотична. Нищо ми няма, аз съм от поколението БДС - български държавен стандарт. Сигурна система, както се казва. Винаги съм харесвала странните хора, изключителните, много умните, нестандартните, извън мярката, извън тясното битие и тн. Дори си имам таен списък с такива, които познавам или поне съм чувала за тях. Това са хората-цветове на този град. Като внезапно появяващи се цветни петна на сгради, които не са нищо друго, освен обрив от една изгубваща се болест заради свирепата ваксина с посредственост, с която се борим против нея. Против болестта. Знаете я коя е, не бива да я изричам, че съвсем ще я затрият с нови лекарства. Светъл, ярък и танцувален да бъде днес денят ви! Може да ме намерите вечерта на индийските танци в залата. Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Няма коментари:

Публикуване на коментар