Четвъртък на себеизразяването

Добро утро,приятели! Направо не е за вярване как се изниза седмицата...ето, четвъртък е. От сутринта нещо ми трепти едното око, хич не знам за добро ли е, за лошо ли. Бих искала да е на пари, но тогава май беше да те сърби ръката. Сигурно затова не се задържат при мен финикийските знаци, защото не ги обожавам във вида, в който са, а все ги виждам реализирани в нещо. Те сигурно затова и послушно се материализират и...изчезват, разбира се. Не остават във вид на сметка, влог, спестявания. От днес решавам, че ще си ги представям във вид на пачки, свободно струпани в банков трезор в Швейцария. И така ще мисля за тях вече...Ето това се нарича смел полет на фантазията. Но пък не пречи да пробваме-аз и визуализациите ми. Това да ви разсмея тази сутрин. Без смях не може и не бива да минава деня. Без усмивка. Дори когато най-много боли. Тогава също устните могат да пресъздадат нещо като усмивка поне. Сърцето ще разбере движението на лицето и ще се поуспокои. В четвъртък се разбрахме със Снежка да ходимЕ на кино. Има отзиви, че филмът е хубав и за Оскар, ще видим. Аз чак толкова много на отзиви не разчитам, имам си достатъчно собствено мнение, та предостатъчно чак. И вироглавство, откак съм родена. То и помага, и пречи. Не точно по равни части, но се сменят - ту така, ту иначе. Така съм си родена, с него, както с асиметрията. Оригинал от бебе. Наистина не разбирам желанието на днешните деца всяко на прилича на всички, да не се различава, да се слее. Имаме разговори на тази тема с племенницата, преди години с Жени, също и с бате Радо...Винаги ми е харесвало, когато някой изразява нещо абсолютно негово си - от дружките ми да спомена Петето с червена коса откак я знам, на Ранчева и отиват много шапки и тази яко къса коса, на Снежка - пръстенчета и чанти в тон с тоалета, на Зинка - арт-дрешки и дългата, пухкава коса, за Бучито да не говорим - тя цялата е уникатна, от главата до петите...От миналата година, откакто суетата кацна на рамото му, забелязвам че на бате Радо много му ходи един очарователен ретро-мъжки стил - на жилетки, двуредни палта, папионки и такива ми ти работи в стил 60те години на миналия 20ти век. Както на зетя Живко му дай модерност във всичките и измерения - на него много му ходи да е човек от 21 век. Такива ми ти едни работи със собственото изразяване. На племенница Надето също много и ходят тези дрешки, обаче тя засега иска да не се различава от останалите. Иска да е от цялото. Догодина ще види в Париж стил и тогава ще реши остава или не - в цялото. Всичко с времето си... Желая ви един разкошен четвъртък и се стягайте за Фестивала на виното в петък, събота и неделя! Дрескодът днес ще е спортно-елегантен. Това е моят стил, за голямо разочарование на мама, която все иска да ходя елегантна, изтупана и с костюми. Обаче децата не слушат, не слушаааат. Поздрави от Синоптичната служба!