Сряда и разните му там женски неволи

Добро утро! Сряда е, розовее навън, какво ли да ви кажа днес...Вчерашният ден беше толкова пълен, че преливаше. Един добър ден от българскат демокрация. Очаквам днешният да е по-спокоен, такъв съм си го поръчала. Да намеря подаръка за тате, да свърша нещо добро за приятел в обедната почивка, да проведа един важен разговор от рода на любимите ми "имам да ти говоря за кауза", да се подготвя за пресконференцията утре и такива разни работи, навързани на тънко, сребристо въженце. Верижката на срядата и любимото ми сребро. От години съм забравила златото, то не е метал за мен. Понякога се заглеждам по златните обеци-халки на Ани, виж те ми харесват. Носела съм такива много години - златни халки. После светлината с годините постепенно намалява, стихва и среброто я изразява сега за мен. Когато си млад, си бляскав и ценен. С годините яркостта се скрива навътре и на тайно място и изразните средства стават по-меки. Заглеждам обеците на жените, те са интересно бижу. Някой ден ще напиша дълги размишления върху себеизразяването с разни джундурийки. Еми те са си женска страст, нищо лошо, даже напротив. Понеже съм решила да сменям дълговечните си обеци, та сега размишлявам върху формата и съдържанието. Харесват ми да висят и се полюшват, но те си вървят с дългата коса, а такава нямам. Имам обаче втора обеца на едното ухо - сложих си я след едно преживяване "да ми бъде обеца на ухото" обаче няма кой знае какъв поучителен ефект. Днешната прогноза тръгна и върви много женски и разпокъсано, точно в дамската стилистика. И асиметрично, както пък много харесвам. Изобщо шантаво да е, различно от сериозното ми себеизразяване. Надявам се срядата да е добра към мен и вкъщи да прелети майстор, който да оправи най-накрая пералнята. Отправям наистина горещи молитви - това е най-безценната домашна помощница за мен, първа любов на сърцето ми. Няма да мога да го преживея, ако е безвъзвратно и трябва да чакам за друга. Искам я на момента.Точка. Едно време в детството ми наши приятели разказваха за автоматичната пералня, която имали тези на Запад като почти за някакво човешко същество. Оставяш я - тя си върши работата. Връщаш се - всичко е готово. Като в приказките! Наистина беше като в приказките, а пред очите ми бяха подутите и зачервени ръце на мама, която переше на двора и изплакваше дрехите в леденостудената кърджалийска вода. В зимата. А ръцете на майка ми бяха най-изящните, които съм виждала. Брат ми има тези ръце. Беше ми жално и много мъчно да ги гледам така зачервени...Може би и заради този спомен автоматичната пералня е свещена вещ за мен. След като я възпях и се помолих на Вселената да се оправи, остава да ви кажа Спорен и успешен ден, да се поправи всичко развалено, да се съединят частите, да се кажат думите, които все не остават казани...Усмивка и късмет ви желаем от Синоптичната служба! И стискайте палци за пералнята ми да бъде оправена.Да бъде!