30.10.2014 г.
Така бързо доприпка този четвъртък
Добро утро! Не разбрах, как дойде този четвъртък, но го чакам от понеделника още. За да дойде петък и после почивните дни. Да си метна полареното одеало и с книгата в ръка - цял ден на любимия ми диван. Да не отворя уста и не проговоря с никого. И без това с бате Радо го караме само на изречения, не може да се каже че сме осъществили дълбокомислен разговор досега. Това с разговорите с деца е интересна тема. АЗ си мисля, че те си имат свой си свят и няма какво и защо да ги разпитвам и моля да си говорим. Имам приятелки, които дишат с децата си на едновременни вдишвания и издишвания. Ние с Радо си мълчим, но съдържателно - той на компа, аз - с книгата. Все още ме оставя да го прегръщам, стига ми.
Замислям се в последно време да поразредя писането тук. То ми е необходимо на мен самата. На още колко хора - не знам, не съм сигурна. Така и започна преди време - сутриешната ми психотерапия за деня, който предстои. В който няма да ходя на работа, защото нямах, ще се срещна с някой, ако той има време от работа, целият ден е пред мен, а аз не знам какво да правя с всичкото това време. Тогава си измислях света, програмата си за деня, пътеките до някъде, спирките, разходките...и пишех за тях. Освен това от ранни зори ми беше хубаво в този свят.
Сега той е в работен формат, времето не достига за нищо, доста свирепо реалистичен е, сменят се бързо Хелоуин с Деня на благодарността в един и същи ден...Сутрин гониш призраци, следобед танцуваш с русалки. Искам да кажа, че бързо се сменят събития и настроения, времето доста се е забързало напоследък. Сюжетите му са хиляди и хиляди и кой да избера, че да го разкажа - е трудна задача за едва събудения ми мозък сутрин. Затова ще видим, може би не всяка сутрин. За да ви е интересно.
Днес ще пращам багаж за Кърджали, на малък Георги купих нещо. Той заслужава. Подари ми гривна, направена от него и каза,че носи късмет. И аз си я нося и то с гордост. Малък Георги е извор на словесни бисери, които знам че ги записват в тетрадка. Всеки път ме изненадва бързината, с която ги измисля и произнася. Ще е печен адвокат. Или политик. Преди като го питах, колко ме обича, отговаряше "7" /мисля че по 10-балната система или по някаква негова си/. Сега го питам, дали е вече 10, а той казва "Повече е". И аз съм горда и обичана.
Да ви поканя на кино, ще ви излъжа днес. Заради Хелоуина ли, но филмът Съдията е натикан само с едно излъчване в 21часа. Едва ли ще събера сили да ида до МОЛа след работен ден да го гледам. Ще чакам да сменят часовете. За любовния не съм нещо навита, ще взема да се разчувствам и размечтая, отиде работата на зле...Сега в реализЪма ми е ОК.
Спокоен четвъртък и усмихнати дрехи да сложите в това мрачно време! Поздрави от Синоптичната служба!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар