В четвъртък - сутрешно за книгите и други разни

Добро утро, мили приятели! Когато отворя блога и хоп - ми излизат в строен списък последните публикации при колегите, които съм си избрала да следя как се развиват. Повечето блогове, които харесвам, са за книги. Тази сутрин гледам класациите на известни книжарници у нас за най-продаваните книги. И пак онова, дето не го харесвате, като го размахвам остро - сабята на моята хапливост - се мушва в ръката ми. И чака да я развея. Страшна работа класации, ви казвам. Тези петдесет нюанса сиво още шестват из нашия масов вкус, ей. Няма назад при тях. Дори не ми и станаха интересни да ги прочета. Ами не ми станаха интересни. Може би само сюжетът - жената била неизвестна, домакиня и прописала от скука в подредения си дом - и хоп, романите и станали хит. Ами ОК, обаче благодаря. Ако имах повече пари, щях да си напазаря свободно време. Подредила съм си от лятото списък с книги, който ми препоръча една умница - Нева Мичева, мнооого добър преводач. Има излязла съвсем нова книга от "Индийската поредица" на издателство "Жанет -45", две за Индия ме чакат в библиотеката запазени, една имам у дома, надявам се събота и неделя да я прочета. Интересна ми е цялата поредица с разкази на същото издателство, редактор там е самата Нева. Само свободно време търся отнейде, но не принудително, както ми се случи с безработицата, а така - красиво, щедро, да си го измисля и наглася аз. Мисълта ми беше, но се отплеснах, за масовия лош вкус и при четенето, и при филмите и при всичко у нас. Дори и при книгите се проявява, дето трябва да е свещенодействие. Да търсиш книгата, за да четеш за секс...Ами ТВ каналите след 12 часа вършат същата работа, бих казала - хем и нагледно. Да търсиш книгата и разните други културни мероприятия, за да те развличат...Да не те натоварват, сакън да не образуват някоя и друга гънка на мозъка. Или разплачат, това е недопустимо. В днешно време са нужни хора позитивни, устроени върху секс и спорт /футбол и фитнес/, с ясен поглед напред и боен дух за строеж на магистрали. Седяхме с Делка може би час на биричка с лице към Главната в заведение, което се напълни с новото поколение, новите герои на деня. Две двойки млади хора с количка с дете, едните. Говореха високо, шумно, нагло, просто, шегите им бяха безсолни, пред детето, което не разбира засега. Но ще порасне с тъпи фрази, разменяни между родителите и приятелите им, пощипване, попипване. Казвам на този род общуване - "колкото да си отваряме само устата", независимо какво количество и качество излиза от нея. Възпитанието става все по-рядко срещана стока, сигурно не се търси, или сегашните продавачи не могат да я различат из останалите предлагани на пазара на живота. Та така, уточнявам че не искам да звуча песимистично, но така се получава. Затова и ми е толкова любим Уве от "Човек на име Уве". И той като мен се чувства като извънземен в днешното време. Казват, че страната ни щяла да се оправи, като дойде новото поколение - на тези, дето не са расли в робство, след 40 години, колкото Мойсей бил водил народа си. Като гледам какви млади хора се раждат в тези години на НЕ-робство, не съм убедена, не, не съм. В този четвъртък ме чака кафенце с кокошчиците, които най-сетне видях след дни на напрегнат труд покрай отминалата ни премиера. Като си харесваш работата то не е труд, нарочно го написах така. Желая ви хубав ден, смело слагайте по-леки ботуши, аз вече се обзаведох вчера така и ми беше топло на краката! Поздрави от Синоптичната служба!