ЧРД на тате и на Кърджали!

Добро утро от Синоптичната служба на 8я етаж! Времето пак се опитва да ме надхитри, правейки се на опушено сиво, но няма да стане. Има едно издайническо и толкова леко розово, че почти не се забелязва, но е предвестник на просветляване и оправяне. Днес моят тате Георги има рожден ден! Освен това моят роден град Кърджали има празник! Ами какво да кажа, щастлива съм. Дори само като мисля за тате и за моя град. Тате направи детството ни - на мен и моя брат - приказно. То бяха изрязвания на шапки и лепене на станиол върху тях, то бяха дълги разходки из парка и околностите, то беше задължително кино в неделя и после и на игрални филми, то бяха пионерски лагери всяко лято, четене на книги и стихове. Не си спомням да ме е прегръщал баща ми, но съм усещала колко ме обича и не ми е липсвало. Като пораснах, аз си го прегръщах колкото си искам. И сега му се хвърлям, мачкам и ужасно силно го прегръщам и на него му е кеф. Сега виждам, как цялата му обич, която е пазил по тайни места в себе си, е върху малък Георги, името му, неговата гордост. Двамата си играят като деца, дори си имат техен си език на определени думи и жестове, сърдят се един на друг, мълчат си и после пак си проговарят, въобще са голяма идилия. Тате много се оправя с децата. Едно време слагахме оранжева крушка, одеала на прозорците и спалнята ставаше фотолаборатория с всичко там необходимо - ванички с проявители, сушилня за снимките, къдрав нож за изрязването им. Аз бях отговорна за сушенето и изрязването. Снимките бяха наистина стотици и много хубави. ... Неслучайно тате и Кърджали имат рожден ден в един ден, неразделно са свързани. С усещането, че някой те обича и те чака - където и да си по света, какъвто и да си, каквото и да ти се случва. Някъде някой те обича - безусловно. Без условия, просто защото си на този свят. Мога и още мнооого да пиша за двамата рожденици днес, но няма нужда. Не съм изпаднала в тотално романтичната страна. Знам на двамата и хубавите и недотам страни. Но разчитам много на хубавите, винаги. Всъщност във всеки човек разчитам на тях. Желая ви спокоен,спорен и усмихнат ден! Усмивката винаги идва, когато си спомняме детството, затова и ви поздравявам с тази снимка на Лятко Голиле /Уляна Георгиева, сиреч аз де и тате ми/.