Четвъртък с цвете на ревера

Много бяло, много нежно, много бебешки започна тоз четвъртък. Небето в бели пелени го донесе на тоз свят, поръбени със сребърно. Както съм ви казвала, четвъртъкът е аристократ от род на графове и графини до последното коляно. И се роди със сребърна лъжичка в устата - понеже е от английскя двор на Кралицата Майка.
Изящните му дълги пръсти имат плавни движения. Не бърза, не се мота, уж е бебе, а е с изправен гръб и изпънати назад рамене. И главата си държи изправена и царствено я движи, да ти е драго да го гледаш тоз дребосъчест още четвъртък. Закусва на малки хапки, малко хапва, бавно...Обичам дори да го гледам, отдавнашна любов ми е.../и това съм ви казвала, мисля/. Като съм край него, ставам влюбено-глуповата и отнесена. Повтарям разни неща по няколко пъти, изчервявам се, леко пелтеча...Влюбена лелка, това ставам аз в четвъртък.
За Него мога да говоря дълго и напоително, но времето си върви, Той възмъжава и се оперва, ще тръгва навън, чакат го работа и задачи. Гледам, боднал си е някакво мънинко цвете на джобчето до ревера. И аз ще си бодна едно цвете днес, ама голямо, разлистено, прекрасно /Яна ги има такива цветя, цяла градина и си слага различни/. И вие го направете. Цветен ден ще е днес, обичлив и закачлив. Нека премине целият като обяснение в любов - в живота, в работата, в приятел, в шанса, даден ни да сме живи и да сме творци на всеки ден.
Слагайте цветето и смело напред, свирукайки! /моята любов четвъртък излезе и по следата на парфюма му тръгвам и аз в делника.../

Хубав ден!