Търся шарените сенки на града

Привет, привет! Утрото се е опънало като по конец, този четвъртък пристигна спретнат, изгладен, трептящ. Какво ли ще ни донесе? Наслада от всеки миг на циганското лято. Мисля в обедната почивка да обиколя малките улички край Операта, за да снимам шарените сенки на ранната есен. Така ми харесаха още от Созопол. Ще ги потърся и в града, макар че тук е урбанизация. Все още тук таме точно из центъра има оцелели и красиви брези, които са от най-любимите ми дървета. Толкова са елегантни! Ще изследвам тяхната сянка и на липите, разбира се също.
Стара Загора е сравнително и добре зелен град. Можеше да бъде и по-зле, преминавала съм през такива обезлесени - няма къде да си скриеш главата на сянка. Едно от другите и отличителни черти е, че е лежерен град - нищо внезапно, нищо модерно, нищо да не стряска заспалата традиция. Много се копае и изгражда особено това лято, а духът го няма.  В последните години изчезна някъде. Казват, че си взел неплатен отпуск и че ще се върне, но не знаят кога. Преди беше по-страстен град, хората бяха повече влюбени в него. Сега е с много придобивки, а като дух е вяло. /обратното на това, което говоря е Бургас - само да преминете дори с кола през него и се усеща събуденото и живото общество/.
Понякога си мисля, че може би в това е очарованието на Стара Загора - тази лежерност. Преминаващите от големите градове оценят спокойствието тук. Добре е за отглеждане на деца. Може би да...
Есента на Стара Загора е със сигурност една от най-красивите, които съм виждала. Като събера и днес някоя и друга снимка на шарената сянка, ще ви ги покажа, непременно.
Днес в нейна чест може да опитате дрешка на точки, аз ще си сложа роклята и да сте забележителни.
Спорен ден и всичко да ви върви на усмихнато и на слънчеви зайчета!