Понеделник и завръщане от обичайното

Добро утро, скъпи приятели! След литературния край на миналата седмица започва една чисто нова, която не знам какво ще ми донесе. Ще ида ли на семинар в Пловдив или не. Ще напредне ли премиерата в Операта или не. Ще ми хареса ли новата книга, която ще почвам да чета или не. Ще се случи ли нещо необикновено или не. Всяка нова седмица в понеделник е загадка. Въпреки че си набелязал доста неща за вършене, нищо не е сигурно, всичко е предпоследно. Не смееш да си възторжен, да не объркаме реда, да не урочасаме новороденото начало. Новороденият понеделник чака орисниците си. Надявам се да са добри и милостиви. Да пожълтеят дърветата напълно и красиво. Да вали, но да не е досадно и студено. Да направя още хубави есенни снимки. Да намеря най-искрящото жълто на есента, а може и някой внезапен нов цвят. Толкова фабрики за бои за коса се вдъхновяват от есенните цветове, за да направят за нас, женорята - такива нюанси. Надявам се на този понеделник да даде строен тон за цялата седмица и да премине тя организирано и вдъхновено. И с интересен край - на друго място, с други хора. Винаги когато си някъде другаде в почивните дни, те носят смисъл. Ако си почиваш в обичайното - няма ефект на почивка. Само забавяш хода, нищо повече. Полежаваш повече, вместо да видиш повече. Мотаеш се из вкъщи, вместо из есенни гори с потайни джуджета. В обичайното няма как да съчиниш един свят, който целият е извън, отвън, далеч и те чака. Всяко излизане извън града в почивните дни ми е давало почивка и смисъл. Почивните дни в града ми носят навалица от мисли, хора, впечатления, които се блъскат в понеделник на вратата и всеки иска да влезе, а аз се чудя кой по-напред да пусна. Ще сложа морската жилетка днес, все едно съм гледала есенното море и ще направя понеделника морски. Имам в главата си да ви говоря за няколко културни маршрута през седмицата, но ще е утре, днес свиквайте с делника. Поздрави от Синоптичната служба и лек понеделник!