6.11.2014 г.

Кино-четвъртъкът пред вратата

Добро утро! Честно казано не знам точно за какво да ви пиша в днешното утро. Почвайки с обещанието за слънце и в днешния ден, печеля време, за да си пренаредя мислите. Те обичайно са много и се блъскат рано сутрин като пред вратата на баня, която е единствена в къщата, а сутрин желаещите да я посетят са много. Днес би трябвало да ни е филмовият четвъртък. Слава богу, че се случи, че живеят в голям град с кино! Едно време и в Кърджали имаше не само кино, а огромен кино-дворец с най-грамадната кино-зала, която съм виждала /по-голяма от сегашните в МОЛовете/, друга по-малка, кино-видео-клуб и една специална зала, да си оставите детето да го гледат, докато гледате кино. Това цялото се казваше Кино"Орфей" и беше изключително модно за времето си и за цялата страна. Сега го няма, както и Кино "Комсомол" в Стара Загора. Изтърбушени са и са превърнати в магазини /първото/ и Бинго-зала /второто/. Киното се пресели в МОЛовете, където ги има, разбира се. А си е магия, незаменима нито с домашните високотехнологични системи, нито със зяпането на лаптопа или компа. Киното е звук и картина от всички страни, влизане вътре в действието, понякога и в главите на героите, пътешествие в объркания свят на човешкия мозък, по магистралите на светлината и кривите пътечки в тъмните гори на потайности. Едно време мислех да уча кинорежисура като завърша журналистиката, но така си и остана. Животът е всичко онова, което става, докато правиш планове. Доста живот поотхвърлих досега, а плановете - добре, че ги е имало, те също се броят в невидимата биография. Прочитайки книгата, по която е правен филма "На един черпак разстояние" се убедих още веднъж, че киното е за да дава надежда на хората. Книгата е реалистична и меланхолична и тъжна, филмът - лъчезарен и слънчев и весел. Книгата е това, което става в живота. Филмът е за това, което искаме да става....Само че не винаги и обикновено не става така, като на кино. Живот като на кино сигурно означава и това - да виждаме това, което искаме да е, да се изгубим за 2 часа, да вярваме 2 часа. Ще видим днес, ще се изгубим ли, ще вярваме ли, ще се смеем ли, че обикновено прокламираните комедии напоследък са странни, меко казано. Желая ви спокоен и лежерен четвъртък, разходка по обед из някой парк и красиви снимки да направите на есента! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Няма коментари:

Публикуване на коментар