18.11.2014 г.

Това летящо напоследък време....

Добро утро! Принципно тези дни изглежда предколедната и всякаква суетня е много. Сами забързваме времето, бутайки и подканяйки го да мисли и действа за празници, софри, седенки, сбирки, мохабети, култура и разни в този порядък. И времето върви не, ами лети. Да се чудиш например днес как ще се сместят работа, рожден ден, зъболекар, култура, самоподготовка, писане на собствени, отдавна подредени мисли, връщане, готвене и така нататък. Без да се чудя много-много, ще трябва да се справя. В този порядък обаче и сънищата ми стават много динамични и те, всяка вечер са различни, снощи беше и цветен, пак, което не е често. Завърша ли деня,гледайки на компа опера, в съня участвам в нея, пея, с костюм съм, изобщо...луда работа ви казвам. Не зная как е с хората, дълго живеещи в чужбина, но преди години, след 20я ден в Америка, сънувах на английски. Това го помня като ден днешен. Иначе в сънищата си развивам теми от деня, но наистина се случва по извънредно интересен начин. Нямам прозрения, видения или разговори с мъртви хора. И пак са интересни, ако ги помня сутринта де. Мама например в сънищата си води битки непрекъснато,участва в истински сражения, тя е боец човек. Баща ми и той, обаче със собствените си демони. Аз и в сънищата си разказвам истории с хора, непрекъснато някакви нови и нови завихряния. От снощния помня една хубавица как ми показваше новата си плетена жилетка, която беше някакъв особен цвят - винено и лилаво едновременно. И че в Градската градина имаше наредени маси, на които хората пиеха кафе, а над тях дърветата сипеха жълти листа. Беше като уличка с масички и хора зад тях. Сигурно и заради такива красоти сутрин не ми се буди и става, тези дни ми е особено трудно. Пред-Коледните сънища са такава омая...И действителността не е лоша де, хубава е, има очакване в нея. В мен също. По Коледа обикновено ми се случват важни и интересни неща. Преди години чаках вест дали съм одобрена за обучението в Америка, сравнително скоро имах първи разговор за нова работа, която стана сегашната ми...Може би нещо хубаво и сериозно пак ще се случи, скоро. Тонеция каза, че има такава тенденция-вчера видя в чашата ми от кафето. Рожденичката днес е тя - нашата Тони. За някои хора не ми се пише дълго и широко, ставам леко фаталист с годините. Бих искала само да ни е жива и здрава още години. За да е пример жив за годините, които само намятаме като шал на раменете си и то артистично. Годините, които не тежат-а те завиват, топлят, увиват, пазят. като топъл, плетен на ръка шал. Да не забравя да ви кажа, че в Библиотеката има представяне на новата стихосбирка на поета Таньо Клисуров, а в Операта - концерт с песни и откъси от български опери и оперети. Поздрави от Синоптичната служба и пожелания за светъл и спокоен вторник!

Няма коментари:

Публикуване на коментар