Поетичният петък на Стара Загора

Добро утро, добро утро! Ето че дойде поетичният петък на Стара Загора и нейния доста стар, авторитетен конкурс "Веселин Ханчев". Това е първият ми спомен от Стара Загора, когато се установих тук в далечната 1992 г. Нито бях напуснала софийския вестник, нито пък работех в него. Обаче ме влече към събитията и това си е. Търся, къде какво има в непознатия град и хоп - конкурс, литературно четене, красота.Отивам сам-сама, в този град не познавам никого...още. Красиво е в старата къща и много ми харесва духът и един стих. Искам си го от поетесата, тя е щастлива, направо ми подарява листа, куплетът е напечатан, тогава нямаше компютри и си е в мен, вече доста жълт и поопърпан. Не ме бива да цитирам стихове по памет, а и сега го търся, та като го намеря, ще го напиша. Името на авторката забравих, а и май никога не съм го запомняла. Стихчето остана. Конкурсът също. Слава богу, някой местен властник не се преамбицира да го закрие или прекрои до неузнаваемост. Примерно да е конкурс с директно възлагане на победителите. Харесва ми и и прилича на Стара Загора да има литературен конкурс, макар че поетите на местна почва не достигат, няма нито един литературен кръжок, камо ли поетичен само, децата се готвеха преди време на яташки принцип от Мария Донева, но то и горите свършиха дето стават за явка. И все пак и отива на Стара Загора. Тя е спокоен и тих и одряман град, а поетите имат нужда от тишина и спокойствие, за да си съберат мислите и римите. Стара Загора е идеално място да се събереш. Първо- разпаднал си се от кеф по столичните мероприятия, побъркал си се от култура по другите градове и сега се събираш, лепиш и възправяш. Второ - събираш се много бързо, почти светкавично, защото в Стара Загора трябва да воюваш за оцеляването си в духовен план, всеки ден, ежеминутно. Всеки ден трябва да самонанясаш от оня, оранжевия на цвят препарат, който не дава да те хваща ръжда. Ръждата на ниския вкус,на кича, на липсата на критерии за стойност и тн Една от съставките на този оранжев препарат е поезията. Дано да чуем добра тази вечер. Обикновено поезията на младите е пълна с вампири и таласъми, самоубийствена, апатично-наблюдателна и такава една подобна. Може пък и да има светъл лъч. Желая ви спокоен петък, лиричен и стихотворен! Утре да не забравите за концерта на етносите в Операта в 17 часа! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!