16.01.2015 г.

Петъчна ода за спорта

Добро утро, добро утро! Дойде май ред да напишем от сърце за Спорта за мирни цели. Ако бях спортист, щях да стана навреме, телефонът ми да е навит и да звъни. Да свърша редовните сутрешни занимания стегнато и точно. Да съм чевръста. Да се гримирам бързо. Дори да си оправя косата-говорим да ВСЯКА сутрин. Спортът е дисциплина. Това е истина, а дисциплината се превръща в самодисциплина. Спортът е поставени и осъществени цели. Ясни и точни - да пробягаш, преплуваш, прескочиш...еди колко си см, милиметра, метра. Обожавам колективните спортове, от които любим ми е волейболът. Много интелигента работа. Плюс красота-висооооки мъже. Писала съм ви и преди, колко много харесвам високи мъже. А спортът дава и това-красота. Хубави тела, стегнати и стройни. Колективен дух, за колективните спортове. Индивидуалисти-победители, но и около тях са треньори и други хора от екипа все пак. Като всяко занимание, което изисква много усилия, спортът и отнема-време за четене, за култура, за среща ако щете с други хора, ей такива неща. Когато си концентриран в това, което правиш, ти и нямаш нужда от страничното. Това е истина, факт е. Така е дори и с музикантите-не всички имат широка обща култура. Когато си концентриран, обаче. Когато искаш да постигнеш върхове. Ако го кажем не толкова патетично-когато искаш да дадеш всичко от себе си в любимото занимание-спорт, музика, каквото и там да било. Затова да си говорим направо, доста спортисти са ограничени хора. Напоследък все повече са по-интелигентни, обаче. Преди не можеха две изречения да кажат пред камера. То и това се учи-сега с пари един ПР ще го научи как и какво се говори, дори и едно и също, пред медиите, за да си интересен. Защото спортът е и пари, това е което привлича младите. Че носи пари. Ами времето е такова. С пари може да си купиш ПР, личен вдъхновител, стилист, бе всякакви работи там, за да се поддържа имиджа ти. И личен биограф можеш да си купиш, да ти напише книга за живота. Стига обаче целите да са високи, да са постигнати /това е много гърч, ама много/ и да са донесли много пари. Та така-нямам никаква причина да не харесвам спорта. Напротив. Той дава дисциплина и кураж, и сила, и безстрашие. От малки и бате Радо и детето Жени спортуват. Бате Нанко е любимият треньор по бадминтон на бате Радко. Детето Жени ходеше с най-голямо удоволствие на художествена гимнастика в Импала. Плуваха в закрития басейн. После се научиха да карат ски, сега са на сноуборд. Аз съм възторжения им фен и човекът, който носи сандвичите на пистите. Нямам спортен дух. Закъснявам. Трябваше да се развие в детството, ама не ставаше. Тате положи усилия да стана волейболна звезда, ма не се получи. Казаха, че съм добра в хандбала, ама и там хич. Ще обобщя накрая, че спортът е като всяка друга дейност, която изисква лични и колективни усилия. Като изкуството, като образованието. Не ми харесва обожествяването му в последно време. Това непрекъснато тикане на спортисти в медиите. Противопоставянето на най-тъпия принцип - спортисти/интелектуалисти. Айде ся. Да, спортистите не мрънкат като интелектуалите. Спортистите са просто устроени хора, които можеш да поведеш дето щеш. Това най-го обичат политиците. Просто умират от кеф да си представят, че могат да поведат един цял стадион Берое към урните, за да гласуват за тях. Спортът, употребен от политиката, ми идва в повече. Дори почва да ми се драйфа, от всяко споменаване или изричане на Берое. Вече бактън-както казват по моя край. Изключително уважавам спорта, изключително съм против употребата му от политиката. Ето че се получи една петъчна проповед, която забави подготвянето ми за отиване на работа и понеже не съм спортна натура, ще трябва пак да мигам с миглички закъсняла. Ако съм ви развеселила, ще се радвам! След снощната йога съм вдъхновена - разбира се, че избрах йогата сред останалите три предложения. Най-разумното използваното от мен време. След което летиш из тихите старозагорски улици. Ама не ме видяхте. Спокоен и ведър ден!Поздрави от Синоптичната служба!

Няма коментари:

Публикуване на коментар