Планинарско-кинаджийското ми утро

Добро утро, скъпи мои! Вчерашният ден беше един от най-наситените ми в последно време. Поетично ли? Той се ля като ода. Не се сещам за нещо по-гръмовно в поетична форма от одата. Беше направо "Опълченците на Шипка" - вълнения, лиризъм, битки, върхове, гръмотевици, всякакви там емоции и работи. Нали работя с артисти, така е, знаете. Гледайте небето - те са като облаците - променят си формата, вида в движение, всеки облак се състои от различни видове и слоеве, въобще...Чудо! От днешния се моля да е по-спокоен, да е равен и гладък и бистър. Да се огледам във водата му и да се видя. А не постоянно да виждам камъните на дъното сред тинята. Много е приятно да гледаш дълго бистра вода. Особено тиха и спокойна, планинска. Отдавна не съм била в планините, то моето е пишман турист работа. Но тръгна ли, вървя. Вървя и пъшкам и се влача, но вървя. Истината е, че най-обичам да снимам, да зяпам, да съзерцавам. Почивайки си, разбира се. Това преодоляването на трудности като израстване-част от планинарската програма-не ми е заложено генетично. Както казвам-не искам никого да покорявам /отнесено към върхове/, просто искам да се наслаждавам и радвам. Дотук се получи планинарско едно такова, не беше планирано по замисъл точно така. Шести февруари е нататък, но за филмите в кино Арена от тази дата ще ви пиша често. Друг път ще видите стойностни филми през крив макарон в наше село. Тук вървежни са фентъзитата и вървят целогодишно. Днес ще пиша на София филм фест и Кино Арена предварителни благодарствени писма. После ще ви напиша за Кутия за храна. Оставете индийския ми сантимент настрани, филмът е съвременно сниман, не е от типа на ужасните ТВ индийски сериали. Цялата самота на живота, невъзможност да се приближим един към друг са вътре. Пленителен филм, труден за издържане, ако си по динамиките и акробатиката с реплики. Айде сега отивайте да се отдадете на четвъртъка с цялата си сила и страст на живи човешки същества! Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!