26.02.2014 г.

Попарата от детството - в сряда сутрин, мммммм

Добро, добро утро!!! Какъв един ден се е заформил напред. Хем в библиотеката искам да гледам театъра на Мария Донева, хем после в Операта - Краля, а междувременно имам да помагам на Рад да снима артисти от Операта и да посрещам гости от Хасково за операта. На гостите много им се радвам, защото има в групичката абитуриентка, която сама е поискала да гледа представлението /моите двама, сигурно защото майка им, досадната ги кани - не искат. Ако госпожата от училище ги беше строила - щяха да дойдат. Но госпожите не искат да се занимават с учениците в извънработно време/. В гимназиалния си курс от 8 клас насам, сега е 11ти, ученикът бате Радо /синът ми де/ е воден от госпожа учителка цифром и словом ЕДИН път на театрално представление. Горките деца, след рухването на здравеопазването ни, образованието се крепи на началния си курс 1-4 клас, където има някакво спасение. Нататък е основно загуба на време, в която може да се придобият знания по някой език, ако насреща има Учител.  По тази любима моя тема мога да бъда и много по-драстична, но засега да се прекръстя и да почакам бате Радо да завърши догодина.
В ранните зори на сряда денят изглежда спокоен, млечен и кротък. Тази сутрин съм приготвила заготовката за една попара, с която баба ми ме отгледа. В ранните зори на детството вкъщи винаги ухаеше на чай от липа и попарата ми сутрин бе с този чай, сиренце, масълце и захар. Мощна попара, след която се отправях на училище сънена още, но сита. Бяхме един випуск едрички мадами, всяка беше "бабина изработка" - "плод" на попари и вкусни манджи. Днес хайванчетата ми вкъщи ядат една манджа два дни и пеят песни край всеки кекс, появил се внезапно на масата след дългото мълчание от Страната на сладкишите.
Ами няма как...Майката ходи на работа да информира, просвещава и весели народа....
....И така днес може да отскочите в библиотеката след работа от 18 часа - театърът от Раднево е винаги, ама винаги на ниво. За Операта дано се вредите - имаше тук-таме останали билети. Днес е последният ден да разгледате изложбата на Роси Попчева в Зала Байер, утре ще редят новата вече. В театъра пък има "Далавера за леваци", която била много смешна пиеса, но ще го проверя в началото на март, живот и здраве.
Сега да се отправя към безкрайния си гардероб /хехехехе/, за да избера днешния си стайлинг. Може би ще заформя нещо да прилича на по на официално и за оперни посещения /еееееех, едно време с дълги рокли са ходели дамите на опера!/, но ще видим какво ще е. Във всеки случай днес е денят на брошката, аз имам мисля цели две брошки, от тях днес ще е Слончето, отрупано с камъчета от любимия ми индийски магазин Инкредъбъл Индия /в посока 5то ОУ/.
Хайде хубав ден!!!!!!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар