27.02.2014 г.

Четвъртък - живот като на кино

Добро утро, мили приятели! Днес е четвъртъкът на промоциите в МОЛаджийските кина. Планували сме със Снежка посещение на романтичен филм за голяма и вечна любов, по-силна от времето, климата, глобалното затопляне, курса на долара и на световните борси. Сигурно има такава любов, вероятно има, не отричам и допускам. Във всеки случай ходенето на кино ми е любимо занимание още от детството. Баща ми ни водеше всяка неделя на анимационни филми. Когато лъвът изрева от екрана, брат ми хукна да бяга от салона /сега се смеем, като си спомняме/. Моето братчето стана безстрашен полицай, а аз - коравата и смела като девойка, сега съм треперлива, ревлива и пъзла.
Ходенето ми на индийски филми в детството втрещяваше родата. Беше голяма романтика в огромния киносалон на Комплекс "Орфей" в Кърджали. На индийските филми ходеше цялата ромска махала с касетофони, наредени до екрана, за да записват музиката. Аз ходех по няколко пъти на филм, любимият ми беше "Любовна история" и бях написала на актьора в главната роля писмо, което да пратя в Боливуд. Написано на български, разбира се. В училище можехме да избираме само между немски и френски език, английският беше нещо като забранен. После си спомням един турски филм "Тополчице моя", много сърцераздирателна семейна драма, в който плачехме цялата зала. После новите технологии и "Междузвездни войни". Залягахме зад столовете в салона, да не ни улучи случайно някой куршум от лазерен автомат. После "Индиана Джоунс" - майко мила, огромният кръгъл камък, който се търкаля право срещу теб и ти залягаш в салона да не те прегази. На страшните моменти и сега си закривам очите, а в детството държах една дружка за ръката и доста здраво я стисках.
В кинокомплекса имаше зала, в която да си оставиш /безплатно/ невръстното детенце да го гледат, докато родителят/те изгледа/т един филм. Ха кажете ми - социализъм ли е било или капитализъм?!
Днес ще гледаме как голямата любов на екрана ще връхлети Колин Фарел. Той е един от добрите съвременни млади актьори. И прилича на времето си. Онази вечер гледах Ник Нолти в "Принцът на приливите". Толкова са различни. Ник Нолти не играе, не е артист, ТОЙ Е самият образ от екрана. А младите играят ТОВА, което са като образи. Играят на живот и смърт, талантливи са, но....но го играят. Като Леонардо, другият ама мнооого добър.
Та така...Днес се полага да ни е романтично, замечтано, с леки въздишки и мислени отнасяния в красиви посоки. В тази стилистика се полагат по дрехите цветя, или дантели, или панделки, герданчета и шнолички, звънтящи гривни - всякакви работи, които ни правят като кино-героини.
Лек и усмихнат ден и ще ви пиша след филма, с колко броя носни кърпички се гледа /за ревлите като мен/!

Няма коментари:

Публикуване на коментар