Летни спомени за летене с парашут

Добро утро и хубав ден! Това, което виждам през прозореца е тъничък въздух, който синкавее, има не особено здрав вид над хълмовете - опушен е. Но видимостта е добра и дори прави гледката една особено ярко изразено панорамна. Хубаво зимно утро почва...
И преминава в пролетно слънце пообяд - много приятно за разходки, но все пак зима е, някак си не и прилича. Този типичен за топлото време цвят на синьото размечтава за море определено. Снощи се сетих за приключението си с парашут, за което не съм разказвала, но пък имам снимки. То беше плавно издигане от един скутер, ние с Радо висим здраво вързани на един прът. Качваме се във въздуха /казаха момчетата на над 100 метра/ и си висим, разглеждайки Созополския залив. И медузите, с които е пълна водата. Аз съм полупарализирана от страх. И се втрещявам напълно, когато Радо пита "Ами ако паднем?". Страхът е много бърз състезател, светкавичен е - признала съм му го. Стига пръв до финала /мозъкът ни/ винаги. Признала съм му го. Обаче в случая си беше страшничко, защото страхът може да те блокира зле. Както и да е, това с парашута над морето си е хубаво преживяване...
Спомних си го и защото дочитам Мери Попинз на стари години, сега ще почвам продълженията и. Но с парашут не бих скочила - този, с който бях,те издига и спуска, а това е съвсем, съвсем различно.
Днес е Ден на полата, така съм си го заплюла и топлото време го подкрепя. Така че слагайте смело и не се бойте, няма студ навън. Освен това полата си е женска работа, а значи привлекателна и неустоима /стига съм ходила като докер на пристанището с тези работни дънки!/.
Хайде усмихнат ден и да ви върви по въздух, вода и суша! /снимката ми е на слизане от парашута/