Снощи бях на хубав театър - Народният напълни Операта на СТЗ с постановка за камерна сцена, което си е направо супер. Христо Мутафчиев, Владо Танев и един много талантлив младок. И думите на Стефан Цанев.
Тази вечер ще е Опера. Две известни имена и един младок, на който много силно стискам палци. Ако не сте видели "Крал за един ден" - тази вечер е Вечерта, после чак след месец. Хубаво зрелище отвсякъде и във всеки един момент. Когато е пълна залата, като снощи - се мъча да запомня лицата на хората и ако може някак си да им кажа всеки път да идват, не само на гостуващи столични театри. Радвам им се на всеки поотделно. Понякога си мисля, че на такива събирания се преброяваме - колко сме останали в тази страна и град, какви сме, кои сме, че има все още надежда...че винаги ще има. Хем тъжно, хем радостно-може да е и двете едновременно, може. Доста от хората, които не виждам често в залата - искат класа. А то е един вид антибиотик срещу вируса на посредствеността и имитациите - навсякъде и във всичко в живия живот около нас. И са прави да я си я искат.
Напоследък и класата специално в изкуството успешно се получава - може би животът търси равновесието и уравновесява с класа цялата идиотщина от другата страна /на политиката ни, на здравеопазването, на образованието и тн/. Та си струва времето и напускането на уютния и топъл дом за час-два вечер за местната и национална култура.
Край на кинопрегледа. Сега да завъртим лентата на днешния филм - разбира се, снежен, още дебело облечен, дебело обут. Вълнено сако, тройно замотан шал около врата и ярко червило - за кеф са едни от малките тайни на зимния днешен ден.
Според и лек да бъде за всички вас! Поздрави от Синоптичната служба!
Няма коментари:
Публикуване на коментар