Патриотизъм в Интернет-вариации

Добро утро! Започнах вече отпускарски. Звъни телефонът, изключвам, заспивам пак...и така темпото на деня ми леко се забавя, защото не ставам в 6, както обичайно, а час и половина по-късно. Обаче пък с кеф и нямам грам припряност. А днес ще има задачки, ще има зъболекар, ще има концерт вечерта. Целият ден ще е на педали и скоростен. Но е вторник, а той е милостив към мен. С вторник сме си приятели отдавна, той е великодушен също. Няма да остави несвършени задачи, знам. Следи ме внимателно и изкъсо, какви ги върша. Вторник си е дисциплиниран ден.А и кажи-речи е последният работен ден. Утре ще стягаме багажа и ще изнасяме китките в коридора, да ги поливат месец, в който няма да има жив човек наоколо. В днешния вторник да ви пиша за какво? Много неща минаха тези дни, много предстоят. Лятното безвремие е едно интересно състояние. Имам много задачи по себе си, собственото си здраве и красота, по жилището, да навестя мама и тате за по-дълго, изобщо задачи да искаш...А не ми се почва от нито една, по-скоро от тази, която изисква най-малко усилие. Да хвана автобуса и да стана пак дете за няколко дни. Мама да ми готви, с тате да си говорим за книги. Да ида до гробището при баба. Такива ми ти работи, това е да си дете невинно още. Вчера си говорихме на тази тема, че докато са живи родителите ни - ние сме още деца. Да са живи и здрави още и да ни се радват и ние на тях, разбира се. Може би, но не съм сигурна дали ще е в жегите, но ще е скоро - ще разкрасявам къщата. Преди бала на бате Радо и предстоящото му отлитане към Европа. Къщата има нужда да се настрои, че минава във вариант без деца. И на нея ще и е трудно. Тя пази още всички драсканици и следи от порасващи деца. Ще и се наложи да свикне с тишината и отсъствието...Има още време до този момент. ...Да ви кажа, май ме е хванала отпускарското затъпяване и трудно пиша и раждам изреченията. Ще прощавате. Ще ставам да се оправям за работа. Довечера ни чака концерт на Форума, където по проекта има мостче, но няма седалки и вече изобщо не е същото. Малко е, сбутано, полуфабрикатно. Зорлен развалена работа. Няма да престана да болея за това. Обаче пък Стара Загора е на финал за най-красив град в някакъв безумен Интернет-ски "двубой", който някой/някои създали и по правила дори. Срещу Велико Търново. Голям финал, няма що...Местното патриотично войнство вее знаме - разбира се, из НЕТа. Ако спечелим, може да се изсипе пред Общината да празнува. Интернет-победата. Такова безумно време ни се падна да живеем, че дано премина през него с минимални душевни и психически недъзи! Дано! Лек ден, леки дрехи и много усмивки ви желая! След вчерашния зор с рокля по мен /а наедрявам, пак/, днес ще си махам крачолите и няма да ми и пука! Цвят - резеда. Поздрави от Синоптичната служба!