Облаците и бялото лице на любимата ми г-жа Цветкова

Добро утро! Петък е, три пъти ура! Не знаех за какво да пиша днес - дали за облака, който направо гледа от прозореца в стаята или за една тема - как учителите трябва да плачат, като четат художествен текст на децата /много ме впечатли!/. Понеже е волен петък, абсолютно свободолюбив, ще ги обединя двете теми.
Първо, облаците тази сутрин са триизмерни и релефни. Отдавна не е имало такива, а аз всяка сутрин си ги поздравявам. Обикновено са панорамни, разляти, акварелни. Напоследък са такива, а тези...Са като все едно ги гледам с очила в три-де киното, направо изскачат пред мен и ако протегна на милиметри показалеца си и мога да направя Боц! с тях. Красиви са и са като сутрешни приятелчета. Да кажем, че днешният ден ще е приятелски - това ми харесва. Приятелски настроен към нас, склонен да се шегува, да изслушва, да разговаря, да подкрепя - ами да, такива са приятелите, такъв ще е и петъка. При все че вятърът не спира от вчера, иска и той нещо да се изкаже май, иска също да го броим за приятел.
Някои от учителите на децата ми са ми ставали приятели или хайде, особено близки да кажа. Вече не обичам да употребявам думата приятел и приятели често. Имала съм си своите уроци по темата. /Уроците в живота се дават по темата, по която си най-пристрастен, така е.За да ги научиш бързо и за цял живот, затова става болезнено/. Та за учителите, ако продължим, сутринта на ранина прочетох това Писателят Майкъл Морпурго подкани учителите да плачат, когато четат тъжни или трогателни истории на децата в клас, съобщи британският „Телеграф“. Авторът на „Боен кон“ и „Черният призрак“ е на мнение, че по този начин учениците ще осъзнаят по-добре значимостта на книгите.http://lira.bg/?p=72508
Е, съгласна съм, че е въпрос на чувствителност може би, на артистизъм също, но....Облаците и белотата им ме подсетиха за лицето на първата ми учителка по литература - г-жа Цветкова. Не съм виждала повече по-бяло и гладко лице от нейното. Не си спомням нейни изречения, както помня доста от следващата ми любима учителка Таня Аргирова, но...Как само ни четеше г-жа Цветкова....Това няма да го забравя никога. Четеше ни много и така изразително, с толкова правилен български, такъв красив глас. Тя четеше, ние слушахме и се отнасяхме и обичахме литературата. Беше час по омагьосване, беше много вълнуващо за мен. Откакто се появи г-жа Цветкова знаех, че ще се занимавам с литература. Преподавах вкъщи на всички като нея. Подреждах столове за класна стая, разпъвах един химикал-показалка и урокът почваше. Помнех  думите и наизуст, пишех плановете, задавах въпроси. Имаше един особен изговор и движение на устните, с което чуваш всичко и моментално влиза в теб и го запомняш още в час. Откакто се появи г-жа Цветкова, та до резкия завой в желанията си в 11 клас съм искала да стана "най-добрата учителка по литература". Не просто учител, а най-добрия. По литература. Сега малко деца заобичват предмет и си съставят мечта заради някой учител. Е, времената са съвсем други, информацията им е океан, авторитетите не са това, което са. Дори родителите не сме авторитети, а някакви приятели или близки хора едни такива, дадени ти за придружители в известна част от живота.
Та така - ето облаците, някаква статийка, бялото лице на г-жа Цветкова и моите петъчни замечтавания. В чест на облаците определено ще си сложа бяла ризка днес, това е. Повтаря се дрескода през седмицата, но какво да правя. Вдъхновение...
Желая ви спокойни почивни дни, да четете, да изгледате хубав филм/и /, да пътувате - това най-силно ви го пожелавам!
Поздрави от Синоптичната служба!