8.07.2014 г.

За летния мързел, украсен с панделки

Добро утро! Май повечето блогъри, дето ги имам за следене, са в отпуск и не са активни. Сутрин проверявам за нови статии-няма много нови напоследък, дори и рецепти. За рецептите, то е ясно. Съдя и по ад-а в боксчето, който става лятно време, реша ли да готвя. То за решаване, аз лично бих спряла тотално, но имам младеж за изхранване вкъщи. Все още, докато не е отлетял догодина из Европата. Ако не е младежът, моята лятна храна са домати със сиренце, с катък, само домати, изобилно домати. Много ги обичам. Готвенето лятно време е абсолютно мъчение и сауна. Прилича на битка със себе си-в този мъничък бокс, в който двама души е трудно да се разминат. Може би затова всички велики готвачи са от студени страни - кефят се и се топлят, като си вършат работата. Джейми Оливър ми е голяма свежарка, също и този скандинавски сладкар с готинките очилца -Рудолф. Разбира се, преувеличавам, има си и добри готвачи и от топлите страни и цяла средиземноморска линия, но така ми дойде вдъхновението тази сутрин. Друго си е в една ледена зима да готвиш в скандинавската си къща сред снегове два метра и да ти е още по-топло само от ароматите, с които цялата къща се завива като с поларено одеалце.
Дааа, в жегите мечтаем за снегове. В снеговете - за топличко. Човешка природа. По-скоро темата беше за готвенето. То е от заниманията, които те държат свързан с къщата. А лятото е време на волност, на откъсване, навън, на открито, на въздух....Готвенето свързва емоционално. Няма как да не си представяш, за кого го правиш, дали ще му хареса....Занимание е, което много харесвам, но може би трябва да се ограмотя повече в бързите неща, светкавично направени в малкото, жежко боксче и беж-навън, в по-голямата стая, на хладина. Освен това лятото не ми се доизкусурява, не ми се подрежда...Много са ми красиви и вкусни простите неща, все едно са току що откъснати, направо от клона, от градината, носят още топлината на връзката си със земята. И ми е хубаво направо да ги ръфна, разбира се, след измиване...
Абе изобщо възпях поетично своя мързел, украсих го с летни панделки тази сутрин, та по-малко да му личи. И той стана красив, красив...направо си го харесвам още повече.
Сега в тон с общата линия ще ви кажа, че за днес дрескодът е...дреха, коят не се глади. Имам си една пъстропера блузка, ма направо паун-ска, слагам си я с кеф. Вчерашното рокле беше също от тоз тип - да живеят новите материи и мързелът, който движи света! Иначе кой щеше да измисли дистанционното и разни подобни джаджи....
Желая ви светъл и изпълнен с цветове и усмивки ден! Вчера с фотошопа направих косата на една девойка лилава, потникът и жъл. На другата косата стана ярко жълта, а роклята - абсолютно ярко червена. Живот в цветове!
Поздрави от Синоптичната служба!/и не ми вярвайте на всичко, което пиша - мусаката ми стана превъзходна!/

Няма коментари:

Публикуване на коментар