1.07.2014 г.

Необикновеното каквото си го направим

Добро утро! Днес със сигурност ще съм по-кратка от вчера. Минава ми вече опиянението и се събирам. Така е след извънредните събития и дните на волност. Делникът строява редиците и издава команди. Друг е въпросът, как им се подчинявам. Защото обикновено правя точно обратното. Вироглава и нещадяща себе си от дете, непрактична и неподредена.
Преди време имах доста яростен спор пред хора, как се пише "воин" - смяташе отстрещната страна, че се пише "войн",  а аз - че се пише с "и" и с ударение на "о". Защото войн ми звучи като войник, а войниците се подчиняват на команди. А воин винаги е най-висшето - той често е сам, воюва и без команда, с кауза в сърцето, не е в строй, не е като всички. Той е извънредно издание. Тук се опитвам да правя връзки между темите, които започвам. Сутрин по-трудно се получава, а и мозъкът още не е буден напълно.
Та така....днес от делничност ми се изпари цялата извънредност и направо не знам как да продължа. Сигурно темата 1 юли ще ме спаси. Не че съм имала мераци някога да посрещам слънцето на плажа, но си звучи романтично. Особено ако бях и на подходящите години. Но тогава нямаше "вносни" събития. Имаше обаче за чудо и приказ къмпинги - подредени, оправени, зелени, а сега няма такива работи. Тук-таме и те пренатъпкани. Няма на много места и бунгала, а за мен това е почивката на морето. Кракът ми не стъпва в хотел - нивгаж. И без това Синоптичната служба е на 8-я етаж и от 22 години, откакто я обитавам, вися във въздуха. Обичам краката ми да стъпват по земята, вечер да седя на стъпалата и да си пуша ритуално цигарата. Това най-обичам да го правя в Кърджали и на морето. В Кърджали пее и часовник в далечината. И е много хубаво...
Ами какво да ви кажа за днешния първи юли? Ами разкошен ще е, повярвайте ми. И се постарайте да си го направите такъв. Това е задължителния елемент. Тези дни имам два нови почина - записвам си изречения, които са ми харесали в разговор. Вече имам три уникални от трима души. И второ - направих си кратък списък с хора, които отдавна не съм виждала от мнооооого време, а искам да видя и да си приказвам с тях. И започнах списъка - снощи пихме разкошно ягодово шампанско със Снежка далечната американска моя. Днес ще е една специална на сърцето ми жена - класната на бате Радо г-жа Светла Велкова. Тя просто вървеше насреща ми пообяд във вчерашния ден и се уговорихме. Случвало ми се е и преди да извикам някого с мисълта си.
Светъл и необикновен първи юли ви желая! Днес дрескодът е бяла ризка, винаги върви за официални поводи, какъвто ми се налага служебно.
Поздрави от Синоптичната служба!


Няма коментари:

Публикуване на коментар