На Форума като влюбени хлапета

Добро утро! Синоптичката ви вчера имаше работа и тичане, а когато имам работа, то е усилено и от вътрешни вълнения и ме изчерпва доста. Затова си и легна в движение направо и едвам дочаках да не е светло, че да е прилично. Истината е, че съм голяма сънла. Бих могла да бъде идеален поданик на подредените държави. Рано лягане, рано ставане, закуски за  околните в голямата кухня с перденца на квадратчета, с пълен с чудеса хладилник и овални ретро електро-уреди, отиване на работа с метрото и връщане посред нощите с влака до предградието. Аааа, май докато го пиша и не го вярвам. Само в частта за ранното лягане. Имам режима на тате, освен че и приличам на него физически. Иначе с годините все повече придобивам маниерите на майка ми. Вчера ми се искаше направо да почна да ръководя една сбирка от 20тина души /служебна/, защото си е хард работа и е нужна дисциплина.  Дори е нужен и твърд изговор - хората реагират на категоричност на момента, съм забелязала. Мама много ги може тези работи - да говори категорично и да ръководи. Благодарение на този и талант семейството ни се задържа заедно. Мама е категоричен човек, докато тате не е - той е лирична мислеща тръстика. С годините и аз май ставам все по-категорична, дано не почна да се втвърдявам към вкаменявам, дано....
Имала съм двама категорични ръководители /шефове/ дотук и съм благодарна на годините, в които сме работили заедно. Когато си категоричен, ти изразяваш че си наясно със себе си - което респектира. По този начин магически подчиняваш другите, то става неусетно. Вярваш ли на себе си и другите ще ти повярват. И животните се дресират с категоричен глас и със захарче за похвала, това си е то. Отигран похват от векове. Категоричността върши чудеса. Лично аз се опитвам чрез нея и да самовъзпитам бързорекия си изговор, защото и обърквам хората наоколо с потока от думи. По-малко, но по-ясно казани. Да се оставиш да те носи музиката и да не ти трябват думите, може само в операта. Там е друг вид категоричност - на подредбата на звуците. Удивлява ме всеки път мен, абсолютно всеки път - как цялото ми същество реагира на една точно част в което и да е музикално произведение, което съм слушала. Това е част за секунди, за минути дори - в които музиката от далечното време изчезва и звучи така съвременно, така се свързва с днешното време, че сякаш аха - и Адел насреща ти...Или Депеш Мод, моите хора. Така усетих и едни точно ноти в "Травиата" - много съвременно звучене, за кратко време, но много ясно. Затова и казват класическа музика, защото и днес се свързваш с нея. Ще се опитам другия път да запомня коя е точно тази част, която ми звучи толкова съвременно, за да ви я разкажа. Но всеки път я усещам тази част и в различни класически изпълнения.
Тази вечер ще я търся в "Дидона и Еней" на Античния форум. Ако не сте разбрали - в 21 часа ще имаме представление. Наистина е голямо удоволствие да си вземеш връхна дреха и с обичан човек да гледаш опера под небето. Вземете че елате довечера - без да се питате Какво е това, дали ще ми хареса, препоръчваш ли го....Просто заради усещането под звездите и с приятел до себе си...И хладината, и това че си навън, а се откъсваш, няма те, вътре си на сцената и си около героите, до лявото рамо на девойката и зад трона на царицата....Надничаш да видиш, накъде ще тръгне героят от Троя, защо не си седи при любовта на живота?!!!!
Айде, сряда е и време за една вечер, в която да си държите ръцете с любим човек като влюбени хлапета на кино на първа среща. Относно дрескода - панталоните си вършат идеална работа, ленени разбира се и блузка в кралски цвят, при мен днес ще е лилав /ама може и бордо!/
Айде хубав ден и усмивки! Понеже е сряда, женски ден, може да си купите една гривничка или нещо за красота, винаги го препоръчвам като извор на чиста радост.