28.04.2014 г.

Понеделникът на съзерцателната пролет

Добро утро! Кратка и съдържателна прогноза от Синоптичната служба, която се успа в този понеделник, а има да се стяга за работа и е доникъде...
Денят смятам, че ще е спокоен. В последно време се мръщи, но не вали и е философски настроено времето. Съзерцателно е към всички нас - гледа ни как се движим в пролетта, обръщаме ли внимание на буйната зелена красота наоколо или все гледаме в краката си за поредната локва, дали сядаме на някоя пейка да позяпаме облаците или вдигаме глава само за да поздравим поредното ново божество на обществения или политически небосклон. Дали прегръщаме по-често любимите си хора, защото не сме толкова навлечени вече и топлината на телата се предава мигновено. Дали се смеем повече, дали се обличаме по-цветно, дали танцуваме повече, дали се разхождаме повече, дали ходим на спорт, внимаваме ли повече с храната, защото е грижа към себе си да нямаме излишъци...
Така е, напоследък времето е съзерцателно. Когато завали - ни прибира в домовете ни, за да свършим нещо полезно за тях или за себе си с тихите занимания, които ни се предлагат. Снощи синът ми ме попита дали чета, защото не ме е виждал скоро и аз се засрамих - наистина скоро не съм отваряла книга, освен разказите на любимата ми индийска, но те са доста меланхолични и тъжни и само ме замислиха още веднъж за живота на емигрантите. То и да се чувстваш емигрант в собствената родина не е лесно, всъщност никъде не е лесно. Но днес непременно ще ида в библиотеката или в Хеликон да питам и да си намеря вдъхновяваща книга, защото се засрамих от дружеската забележка под формата на въпрос. Не че не мога да му обърша един зад врата на младежа бате Радо, който само на компа седи. Всъщност  не мога, но и не искам - защото той трябва да се наведе, за да го перна /много по-висок от мен е вече/ и второ - той винаги ми прави градивни забележки /защото е моята душа в друго тяло/. Апропо днес бате Радо има изпит по кормуване, да му пожелаем успех - взема си книжката, дипломата догодина и заминава нейде из Европата и той, и той също като сестра си и като много други читави български деца.
...Така, в понеделникът днес се носи нещо на райета /в случай че Албенка ме чете, макар че още я няма в чата на ФБ/ - имам си там една две любими ризи, ще си гладна едната...И вечерта се ходи на спорт и движение /аз лично отивам с Ани Дитри на йога/, защото най-накрая се върнаха от лагера всичките дружки дружно и накуп заедно с Учителя.
Желая ви хубав ден! Поздрави от мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар