19.06.2013 г.

Позитивна политическа синоптичност

Хубав ден! Да не вземете да ме помислите за аполитична с тези писанки тук. Не съм. Но не съм и политизирана. Мисля че вълненията няма да доведат до нищо добро. Политиката не се чертае на улиците, нито пък те могат да дадат верния тон. Ако си мисли някой, че е нещо лесно и всички го разбират и могат да го вършат - да заповяда да прави политика. 
Първо изобщо да реши да си припознае политическа сила и да се прегърнат. После да трябва да изтърпи повелите на партията, някои от които нямат общо с повелите на сърцето и ума. Да се пребори и стане общински съветник, да види циркът и правенето на политика от позиция най-близо до хората. Да види как се пишат документи, вземат решения, как винаги местната власт налага своето си над народеца, голяма част от който не на мястото си, гласува чинно или сред словесни престрелки в Общинския съвет. 
После да мине през партийното строителство - но не на високи и светли сгради, населени с живот, а на обикновени търговски помещения тип гаражи, в които се въртят далавери най-често и най-вече само за лична изгода. Да посмее да му се разбере името, че да почнат да му извиват ръцете разни дебеловрати или/и други, да искат да назначава на работа този или онази "наш човек/хора", да не може да си избере читаво и умно, щото партията ще го срита по /бел.автора - не се чете/...
Ако пък рачи да стане депутат - историята продължава с нова сила. Нивгаж не става дума - грамотен ли е, къде и с какво ще допринесе на ползу роду, за града, за Родината...Други сметки и други тефтери се вадят и се почват други кондики. 
За 20 години политическата класа у нас направи всичко възможно, за да ОТПРОТИВИ хората от себе си. Това беше главната цел - та нищо читаво да не припари и властта да се прехвърля между едни и същи. Това е, друго няма. Ако улицата бутне тези, ще дойдат ГЕРБ, кой друг да дойде. Във всеобщата истеричност малцина май го разбират. Ми да си дойде ГЕРБ, че да продължи играта като футболно първенство на съкварталци в междублоковото пространство. И играта на политика като деца играят вън в пясъчника на градския парк.
Всеобщата нетърпимост бива да има предел и то в ясни идеи. Но не ги виждам. Единствената горе долу свястна идея е - Велико Народно Събрание с мажоритарен избор. Ха дано, ама надали! 
Аз си обличам винтидж дрешка и отивам да боря делника и "местните политики по култура" в град, предаден отвътре от местни феодали със собствени царства.
И да пиете много вода в жегите!



Няма коментари:

Публикуване на коментар