11.03.2014 г.

Вторник на маргаритки целия

Добро утро, скъпи приятели! Едно много красиво утро над Стара Загора след вчерашната снежна фъртуна. Белее се снежецът тук-там по баирите на Аязмото, но не е в истинския смисъл на думата изобилен. Студът обаче си го бива - истински зимен, оригинален студ. И в стаята беше студено за първи път от толкова време на събуждане, та трябваше да паля камината в Синоптичната служба.
Снощи гологлавият колега Емо Чолаков каза по бТВто, че няма да има повече сняг и в сряда даже ще се центрираме на 15 градуса, но...тази сутрин не изглежда пролетна, определено. Моят месец и тази година предлага серия от завихряния, внезапни обрати, амплитуди, скоци и подскоци на място, кръгом и завои, изненади на всеки втори ъгъл, чудо-дейности, приложни магии, тайнства и тн. От известно време се каня да направя нещо като дневник на март, защото е много интересен тази година, ден с ден не си приличат и от първия ден до ден днешен върви като на кино. Поне ще взема да си записвам случките разни...
Така, днес денят е на маргаритки, ако не знаете. Довечера в Операта ще пеят и танцуват "Маргаритки", а ние с кръщелничето ми Ади, мама му и баба му ще ги гледаме. Първото светско събитие на моя човек, додето издържи...той още не е трениран в битки със себеподобните дребосъци в социума на детските градини. Расте в крехкото обкръжение само на любими хора. Но скоро ще тръгва в обществено заведение, няма как.
Днес са "Маргаритки"те, май вчера писах 12ти, поправям се. Напоследък се събра доста за писане и просвещаване, чака ни премиера, април месец още една и Синоптичката се готви в оперните теми за деца и възрастни. Скоро сигурно и роля ще ми дадат, хехехе. Вчера извисих глас солово на масата с дружките и направо ги очаровах. Ами аз съм пяла в Хор "Незабравки" в Кърджали и даже съм ходила на турне в Германия, да ви споделя. И понеже вече съм на върха на кариерата /и на заплатата си/, вече работя само за удоволствие. Исках да го напиша да е смешно, но то всъщност не е. Но съм благодарна и на това, което имам в различни измерения - никак, никак не е малко!
Днес в съобразност с концерта тази вечер, ще си омотам белия шал и ще бъда бяла и добра маргаритка /много ги харесвам тези цветя, подсказвам ви във връзка с приближаващия се мой рожден ден/. Това е и дрескодът днес - бяло, невинно или виновно, но бяло...
И усмихнати като маргаритки!
До довечера в Операта! Поздрави от Синоптичната служба!


Няма коментари:

Публикуване на коментар