5.03.2013 г.

Самотна бяла птица във вторник

Едно красиво утро. Над хълмовете - по-тъмно синьо, а блоковете светят насреща ми. Почти средиземноморски пейзаж...Почти. Високоетажен средиземноморски няма, знам. Има дни обаче, в които морето много ми липсва. Като в днешния ден.
Над ръба на блока отсреща прелита птица, която е чайка или гларус. Понякога ни навестяват и тук, сигурно сте ги виждали над града. Днес на фона на драматичното небе тази птица беше някак като героиня от пиеса. А и самотна, откъде ли е дошла, къде са другите? Самотна и бяла.
Започващият ден е невероятен фон, на който се откроява ежедневната красота на живота. Сутрин всяка птица, проблясване на прозорец от слънцето, жиците, които си дават тон, водата в улуците, камбанките на терасата ми - всичко е приказно и тайнствено. Завесата се е вдигнала и сцената блести в цялата и красота.
Започваме пиесата, в която всеки от нас е този, който е и дотам, докъдето е. Не съм фаталист, но наистина предначертаното не можеш да измениш. Дадено ти е да се бориш за всеки свой ден. Но имаш дни толкова, колкото ти са предначертани. Това е то.
Дни, в които самотни птици чертаят ивици в небето с полета си...
Сложете си нещо бяло днес, усмихвайте се с повод, украсете деня си с усмивка.
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!

Няма коментари:

Публикуване на коментар