17.04.2013 г.

Да сте намирали един вторник някъде?!

Вчера не съм писала?! Че какво съм правила сутринта, не знам. Губи ми се един ден. Някъде да сте го срещали? Вчерашният ден завърши с усещането за пълна немощ в мен. Заспах без капка сила. И друг път ми се е случвало - все едно само обвивката е останала, силата отвътре е няма, изтекла е някъде...
Броим го изтекъл някъде вчерашният ден и продължаваме напред. Днес ни чакат нови дела. Необикновени дела. За първи път. Такива ги обичам. Те плашат и очароват едновременно.
Ще бъде интересен днешният 17 април, усещам във въздуха. Ухае ми на сценичен тънък прах, боя на нови декори, на деца...Ще има изненада, но засега - Заключ.
Другото е, че изненадите са на всеки ъгъл и от всеки прозорец. Пролетта минава едновременно тихо и бурно и прави чудеса. Вчера фуча, днес е добра. Тазгодишният април е невероятно музикално произведение и борба на противоположностите. Не мога да му свикна, очаквах да е по-добър. Хубавото е, че е по силите ни да го променим отвътре навън. Ние да сме други - топли, творчески, търпеливи, топло-даващи...
Днес не само защото Фигаро се задава на хоризонта на сцената, а по принцип - може да се замислите за нова прическа или цвят на косата. Аз вече си харесах цвят за лятото и скоро ще го реализирам. Засега още си се само-представям.
Хубав ден и да сте готини!

Няма коментари:

Публикуване на коментар